2.9/5 (513 гласа)

Раждане на котка

Домашната котка (Felis catus) e гръбначно животно от клас бозайници. Продължителността на живота й в домашни условия е между 13 и 20 години. Възрастта, на която домашната котка започва да се разгонва, е между 6 и 9 месеца, а бременността й трае от 61 до 63 дена.

Нашата котка, Лиза, е на една година и половина. Тя е дълга 40 см. без опашката, а с нея е 65 см.  Лиза се разгони в началото на юли тази година, затова започнахме да очакваме раждането на котенцата в началото на септември. През последните седмици преди да роди тя беше много раздразнителна и не даваше на никой да я пипа по корема. Освен това си търсеше скришно място, където да роди и постоянно беше гладна. Често се мушкаше в гардероба, в играчките на братчето ми Николай, зад телевизора или зад дивана. Ние й приготвихме едно кашонче постлано с вестници, но тя не го хареса, защото сигурно не беше достатъчно закрито. Най-накрая тя избра да се мушне под покривалото на фотьойла в хола.

Котката започна да ражда на 5 септември към дванадесет и половина по обяд. Разбрахме това, защото се мушна под дамаската на канапето в много странна поза и се ближеше отдолу. Ние веднага й подложихме кашончето, за да не изцапа фотьойла. Първото коте се роди в 1 часа следобед. Ние очаквахме, че тя ще роди още котенца и постоянно ходехме при нея да я гледаме. Това, обаче, не й хареса, защото мина половин час след раждането на първото коте, но тя не беше родила друго. Тогава решихме да не я безпокоим повече и да я оставим на спокойствие. В 3 без десет проверихме какво е станало и видяхме, че тя е родила четири котета. Малките новородени котета бяха мокри и приличаха на малки мишчици. Те веднага започваха да лазят по майка си и да търсят боцка, от която да сучат, а Лиза ги ближеше, за да ги изсуши и изчисти и мъркаше постоянно.

Родиха се три мъжки и едно женско котета. Първите три котенца приличат много на майка си, а последното е черно с бели „чорапки” на лапичките и на нослето и муцунката. Вечерта на 5 септември измерихме котетата с една линия и видяхме, че са 12 см. дълги, заедно с опашката. Новородените котенца бяха слепи, а ушенцата им бяха малки, по-заоблени, а не заострени като на порасналите котки. Те прогледнаха на десетия ден. Към петнадесетия ден те започнаха по-активно да си играят, да се борят. Сега, когато са на един месец, правят опити да се катерят по стените на малката ракла в ъгъла на дивана и да излязат от нея. Моето коте е женското и аз го кръстих Катя. Теди взе черното с белите лапички и го кръсти Блеки. На Ники е едно от мъжките тигрови котета и го кръстихме Сами, на името на стария ни котарак, който беше най-привързаното коте, което сме имали. А четвъртото коте го кръстихме Томи.

Нашата котка се грижи много добре за малките си. Тя ги кърми търпеливо и ги ближи и чисти, докато те сучат. В началото мама премести кашончето с малките котета на терасата, но веднага след това Лиза отиде и ги премести едно по едно обратно на фотьойла. Беше много смешно, защото когато мама отваряше вратата към терасата, Лиза се шмугваше под краката й с едно коте в устата и го носеше на канапето. Лиза остана с котетата на фотьойла три дена, но после ги премести на скрито място зад ъгловия диван, защото вероятно разбра, че фотьойлът е прекалено оживено място вкъщи. Котетата останаха зад дивана около две седмици. Накрая Лиза ги премести на по-широко в празната ракла на ъгловия диван, където се намират и днес.

Лиза е много загрижена майка. Всеки път, когато котенцата започват да мяукат, котката отива при тях, мяука тихо, мърка и започва да ги ближе. Тя никога не оставя бебетата си да „плачат”. Сега, докато кърми, Лиза е много гладна и иска постоянно да яде. Нашата грижа е да й осигуряваме храна, да пазим малките и да не си играем с тях грубо, а само да ги галим и гушкаме внимателно. Котенцата ще останат вкъщи още половин или един месец и след това ще трябва да се разделим с тях, понеже не можем да отглеждаме пет котки. По тази причина търсим осиновители на малките котета, за да не се налага да ги пускаме на улицата, където може да ги прегази кола или да умрат от глад.

 

 

Виктория Петкова, 8 години


Категории: Биология, Полезно