2.9/5 (1193 гласа)

Неандерталският човек

Със сигурност много от вас, да не кажа всички, са чували за така наречения „Неандерталски човек”. Обикновенно чуем ли това име, веднага си представяме прегърбен, космат, грозен, първобитен и силен човек-звяр, нарамил една тояга и издаващ нечленоразделни звуци.... Тази погрешна представа сме предобили заради „учените”, които вярват в еволюцията. Около стотина години, „учените” разпространяват тази лъжлива представа за Неандерталеца, твърдейки, че той е един от предшествениците на съвременния човек. Истината обаче, е доста по-различна.

Долината Неандер, в която започва всичко, е наречена на името на Лутеранския служител и учител Йоахим Неандер, живял през 17-ти век и който обичал да се разхожда в хълмистата равнина в близост до Дюселдорф, Германия. По-късно, една от долините там била наречена на негово име – „Неандер-тал” („tal” на немски е „долина”), или Долина Неандер. Между другото, Йоахим Неандер имал дарба в писането на химни и в един от тях се пее:

„Хвали Господа Всемогъщи, Цар на творението! . . . ”

Иронично, нали? Как точно от долината кръстена на този посветен християнин плъзва заблуда, която е отклонила хиляди, ако не и милиони хора, от вярата в Твореца и сега най-често името Неандер се свързва с eволюцията и куп лъжи!

През 1856 г., в една пещера в долината Неандер е намерен човешки скелет, като някои от частите му са добре запазени. Местния учител по естествени науки вижда, че костите са стари и предполага, че е на човек умрял по време на Потопа. Обаче, след издаването на книгата на Чарлз Дарвин „Произход на видовете”, хората, търсещи „липсващото звено” зарадвани от набитите тела и други характеристики на скелетите решават, че са намерили едно от липсващите звена и започват да развихрят въображението си. Неандерталския човек е изобразен като глупаво, космато и т.н. полу-животно, полу-човек. Представен е като много силен, но пък за сметка на това – глупав, първобитен човек. Съчиняват се какви ли не приказки за начина му на живот и т.н. Дотогава повечето хора вярват в Сътворението, но сега, картината се променя. Учениците са възпитавани, в това, че произлизат от диви и безмозъчни зверове, а не, че човека е създаден съвършен и е бил такъв, преди грехопадението на Адам.

През 1872 г., Рудолф Фирхов (експерт по болестите) изследва костите на неандерталеца и вижда доказателства, че това е истински човек (Homo sapiens), който е „имал рахит като дете, артрит на стари години и е бил удрян няколко пъти в главата преди смъртта си” † . Рахитът е причинен от липсата на Витамин D, заради недостатъчна слънчева светлина или лоша храна и диета, което пасва добре на вярването на креационистите (хора които вярват в Сътворението), че неандерталците живеят по време на Ледената Епоха след Потопа. Разбира се, това не става много известно, тъй като някой друг професор с еволюционистични вярвания разтълкува костите така, както на еволюционистите им харесва и това се разпространява в учебници, книги, медии и други. Едва през 1981 започват да се публикуват статии, които признават, че „може би [неандерталеца] не е бил косматата маймуна, за каквато го мислехме.” Изгърбения вид на неандерталците се дължи предимно на различни заболявания – артрит, рахит и други, причинени от недостиг на жизненоважни неща, като слънчева светлина (витамин D). „Ако подстрижете г-н Неандерталец, облечете му делови костюм и го изпратите в града, за да си плати сметките, той въобще няма да се различава от тълпата. Всъщност, вероятно сте виждали хора по улицата, които изглеждат много по-първобитно от г-н Н.” †

Нещо интересно, което със сигурност е озадачило доста еволюционистите – размерът на мозъка му е с 10-тина процента по-голям от мозъка на средния съвременен човек. Малко прилича на обратна еволюция, тъй като преди време, еволюционистите за използвали големината на мозъка за показател за развитието на интелигентноста, но сега вече е ясно, че големината на мозъка няма общо с разума.

Времето в което неандерталците са били считани за наши прадеди вече е в миналото, сега сред еволюционистите се смята, че неандерталците са нещо като далечни братовчеди на съвременния човек, но са изчезнали заради някаква промяна в околната среда или са били избити от други „видове” хора.

Креационистите смятат, че най-вероятно, със затоплянето на климата, болестите сред неандерталците са намаляли и така външния им вид е заприличал повече на съвременния човек, а и освен това са се смесили с други номадски племена, търсещи по-добро място където да живеят и затова „изчезват” така внезапно, тъй като неандерталските скелети изведнъж свършват.

Едно е сигурно обаче – липсващото звено все още си липсва и ще продължи да си липсва! А доказателствата за Сътворението стават все повече и повече, и рано или късно всички ще признаят, че сме били създадени от един Всемогъщ Творец.

 

† - Из „Разкриване тайните на Творението”.

Използвана е информация от:  „Разкриване тайните на Творението”, „Life in the Great Ice Age”, Wikipedia.org и др.

 

От Дариел, 13 г.


Категории: Наука, Биология