2.9/5 (1226 гласа)

Рождество Христово през историята

Рождество Христово е най-празнувания празник в света. В дните преди празника, навсякъде се украсява, магазините са препълнени, чувства се празнично настроение, семейства и приятели се събират . . .

Рождество Христово се празнува като утвърден празник, от края на IV век в Римската империя. Има доказателства, които показват, че в Египет и по-точно в Александрия, Рождество Христово се  е празнувало преди да стане официален празник в Империята. Датата, на която са отбелязвали рождението на Спасителя в Александрия е била около 20-ти май. Най-ранният документ който показва, че на 25-ти декември се е празнувало Рождество Христово в Рим е Хронографията от 354-та година. Смята се, че новопокръстения Император Константин и Папа Юлий I-ви, обявяват 25-ти декември за официална дата на която се е родил Исус Христос. Тук трябва да се отбележи, че реалната дата, на която всъщност е роден Исус Христос, според най-задълбоченото и точно изследване (The Days Of Vengeance – David Chilton), е 11-ти септември. Интересно, защо е избран точно 25-ти декември за празнуване на Рождество Христово? Най-вероятно, тази дата е избрана, за да се засенчи празнуването на зимното слънцестоене, когато се е тържествувало раждането на бога-слънце в повечето езически религии. Празника на зимното слънцестоене е наричан още Dies Natalis Solis Invicti – „Рожденния ден на непобеденото слънце”, а някои от ранните християнски писатели свързват „раждането” на слънцето с раждането на Христос – Непобедимата Светлина.  Твърди се, че когато езичниците попитали св. Августин защо християните празнуват раждането на Спасителя на същия ден когато те, езичниците, празнуват раждането на слънцето, св. Августин им отвърнал: „Ние празнуваме, не както неверниците раждането на слънцето, а рождението на Този, Който е създал слънцето.”

След Рим, празникът се разпространява на Изток, към Константинопол, където се отбелязва през 379-та г. Рождество Христово е празнувано и в Антиохия около 380-та г. Няма данни, че празника се е празнувал от 381 г. до 400 г., когато тогавашния папа напуска поста си. Преди тези събития, обаче, от повечето документи се разбира, че преди 354-та г., Рождество Христово не е утвърден празник.

През ранното средновековие, Рождество Христово е засенчено от Богоявление, когато се е празнува посещението на влъхвите (мъдреците). Тогава са се подарявали подаръци, символизирайки даровете на влъхвите за Исус Христос. Важността на Рождество Христово отново започва да се увеличава, след като Карл Велики е коронован, точно на този ден, 25 Декември 800-та г. Крал Едмънд Мъченика (крал на Източна Англия) е помазан за крал също на 25-ти декември в 855 г.  Короноването на Крал Уилям I Завоевателя (английски крал), отново е на същия ден, през 1066 г.  По средата на средновековието, Рождество Христово става един от най-важните празници в календара и по него време се появяват повечето ритуали, превърнали се с времето в традиции, като например украсяването на елха. По-късно, в края на 17-ти, началото 18-ти век, започва да се популяризира и образа  на Дядо Коледа, заедно с приказките около за него.

Има много версии за началото на обичая да се украсяват елхи на Рождество Христово, по начина по който го правим днес. Вечнозелените дръвчета са много почитани от езичниците преди да се разпространи християнството. За много народи в северното полукълбо, особенно по време на празнуването на зимното слънцестоене, вечнозелените дръвчета са символ на зеленината която ще започне да расте през приближаващата пролет. Древните римляни украсяват домовете си за Сатурналиите (празник в чест на бог Сатурн, празнуван от 17 до 21 декември) с клонки от борчета или от други вечнозелени дръвчета, мислейки за затоплянето и раззеленяването на градините си. Келтските жреци пък украсяват храмовете си с клонки, символизирайки вечния живот. За древните египтяни, палмовите клони, с които са украсявали домовете си по време на зимното слънцестоене,  са символизирали живота след смърта. През средновековието, скандинавските и германските народи слагали вечнозелени дръвчета в двора или в дома си, за да им напомнят за идващата пролет. Според легендите, от Мартин Лутер е тръгнала традицията да се украсяват дръвчета за да се празнува Рождество. Разказва се, че на Бъдни вечер около 1500-та г., Лутер се разхождал в гората, обмисляйки проповед. Тогава видял, колко красиво изглеждали борчетата под звездната светлина и решил да занесе едно борче в дома си и да го украси със свещи, за да го покаже на децата си. Колко вярно е това, не се знае, но има доказателства, че украсяването на елха за Рождество Христово е практикувано отначало в Северна Германия и Латвия. До около 1700-та г. тази традиция е изолирана в горната част на Рейнланд (област до река Рейн, на територията на днешна Германия, Холандия и Белгия), тъй като преобладаващите в долната част на Рейнланд католици смятат това за протестантски обичай. С времето, украсяването на елха се разпространява в цяла Германия и от там, се пренася и във Великобритания и други европейски страни. По време на американската война за независимост, Хесенските войници в Британската армия пренасят обичая и на новия континент, въпреки, че там изобщо празнуването на Рождество Христово не е много приемано. Стотина години по-късно, елхата става задължителна част от украсата на всеки дом за Рождество Христово.

Част от съвременните традиции, около Рождество Христово, е и някой си Дядо Коледа, кой ли не е чувал за него? Сам по себе си, Дядо Коледа е не по-истински от супермен, батман или трите прасенца, но все пак има реален първообраз – Св. Николай, Епископ на град Мира (днешна Турция). Св. Николай е бил много богат и щедър човек, който обичал децата и се радвал много, когато им подарявал подаръци. В същото време, Св. Николай бил и доста срамежлив, та затова, обикновено подхвърлял подаръците я през прозореца, я през комина. Историите разказват, че веднъж, когато епископ Николай хвърлял подаръче през комина, то попаднало в чорапа на едно дете, което си го било оставило да съхне до камината. От това е произлязла и традицията (специално в западните страни) да се оставят чорапи закачени за камината, които се пълнят със сладкиши и играчки. Дядо Коледа става много популярен в Холандия под името Sinter Klaas а след това, холандците го разпространяват. Той става “Santa Claus” (Св. Клаус) или “Father Christmas” (Дядо Коледа) в англо-говорящите страни. След това, когато децата започват да задават въпроси за Дядо Коледа, възрастни, които са достатъчно далеч от християнската истина, измислят работилницата на Северния Полюс, летящата шейна, елените, елфчетата и т.н. За съвременният образ на Дядо Коледа допринася много и фирмата „Кока Кола”, която „облича” измисления старец в червен костюм.

През 1645 г., когато Оливер Кромуел и неговите пуритански привърженици поемат властта над Великобритания, в стремежа си да изчистят страната от всякакви езически и католически практики, прекратяват празнуването на Рождество Христово. След като на трона се завръща Чарлз 2-ри през 1651 г., с него се завръща и празнуването на Рождество Христово. Пилигримите, които се заселват в Северна Америка около 1620 г.  имат силни пуритански вярвания и забраняват празнуването на Рождество Христово и глобяват тези, които си позволят да показват празнично настроение. В по-южните щати, където живеят хора с не толкова радикални виждания, Рождество Христово се празнува до американската война за независимост (1775-1783 г.), но след войната, празнуването на Рождество Христово се приема като английски обичай и бързо отпада. Празнуването на Рождество Христово се завръща в САЩ едва през средата на 19-ти век, обявен е за федерален празник през 1870 г.

Оттогава нататък, Рождество Христово става най-празнувания празник в света – празнуван от християни и от езичници. Освен религиозна, празника има и огромна икономическа значимост – според статистики, много от търговците реализират до 70% от печалбата си точно в дните на приготвленията за Рождество Христово. Днес, празника е станал толкова комерсиален, че много хора забравят (може би умишлено) какво наистина празнуваме на 25-ти декември, а именно – раждането на нашия Спасител и Господ Исус Христос.

В българските земи, славяните заедно с древните гърци, вземат римската дума „Календи(календи се нарича първия ден от всеки месец) и с малки изменения използват думата за да наименоват празника на зимното слънцестоене – „Календи” става „Коледа”. За голямо съжаление, информацията за празнуването на Рождество Христово в България е изключително оскъдна, като не се споменава нищо за празнуването на Коледа (докато България е езическа страна) и Рождество Христово (след като е покръстена). За първи път в България православните празнуват Рождество Христово на 25-ти декември 1968 г., когато и те приемат Грегорианския календар, макар, че още през 1916 г. Грегорианския календар е приет официално, в България. Рождество Христово е обявен за официален, държавен празник в Република България, на 28 Март 1990-та г., като преди това е само църковен празник.

Наистина, Рождество Христово е най-желания и чакан празник. В никой друг ден през годината, не празнуват едновременно толкова много хора по света. Радостта от този празник е пълна и истинска за всеки, който знае това, което е направил за него Рожденика. Всяка година, на 25-ти декември, милиарди хора празнуват рождението на СПАСИТЕЛЯТ. Всяка година, на 25-ти декември се моля, повече хора да разберат, защо празнуват рождения ден на СПАСИТЕЛЯТ!

Дариел, 14 г.


Категории: История