2.9/5 (1286 гласа)

Музиката от Древността до Средновековието

(От Сътворението до около 1350 г.)

 

Хората са започнали да създават музика още от самото Сътворение. Знаем от Битие, че Ювал е бил „баща на всички, които свирят с арфа и флейта” (Битие 4:21). В Псалми, Давид говори за няколко различни музикални инструмента и казва, че трябва да ги използваме, за да прославяме Бог!

Ето няколко примера:

Псалм 33:2: „Хвалете Господа с арфа, пейте Му псалми с десетострунна лира.”

Псалм 43:4: „Тогава ще вляза при Божия олтар, при Бога моята превъзходна радост и с арфа ще славословя Тебе, о Боже, Боже мой,”

Псалм 57:8: „Събуди се, душо моя; събуди се, лиро и арфо; сам аз ще се събудя на ранина.”

От рисунки и писмени източници намерени в Древна Месопотамия, Китай и Египет, знаем че в тези цивилизации е имало инструменти, използвани по време на религиозни и официални церемонии. Музиката от този период не е записана, така че всъщност нямаме идея как е звучала.

Древните гърци също са обичали музиката. Думата музика произлиза от гръцката дума μουσική (музике). В гръцката култура, музиката се е използвала и за забавление в театъра и за акомпаниране на танци. Гърците са развили теории за музиката и нейната връзка с математиката. Те мислели, че числата са ключа към Вселената и открили много връзки между числата и нотите от музикалната скала. Знаем какво са мислили за музиката, но въпреки това не знаем как точно е звучала тяхната.

Музиката била важна и за древните римляни, които често използвали инструментална музика по време на неморални си пиршества. Те толкова много се забавлявали, че почти не са писали някакви разсъждения за музиката. Въпреки това, знаем, че заради важността на музиката и инструментите в езическият начин на живот на римляните, ранните християни като цяло не искали да използват каквито и да е инструменти в техните църкви!

Има доказателства за някакъв вид фолклорна музика през ранното Средновековие, която била изпълнявана на панаирите и по домовете на обикновените хора, но първата записана музика не се появила чак до около 1000 г. н.е. За дълго време, само църковната музика е била записвана. Фолклорната музика била предавана от един музикант на друг устно, като понякога думите и музиката се променяли, докато преминавала през различните поколения.

Ще започнем нашето изучаване на Западната класическа музика с християнската музика от Средновековието.

Ранната църква въвела три основни принципа за използване на музика в християнското поклонение и за различаването й от езическата и еврейската музика:

  1. Музиката трябвало да напомня на слушателя за божествената и перфектна красота.

  2. Музиката трябвало да служи на вярата. Тъй като невокалната (инструменталната) музика не можела да научи хората на християнските принципи, то тя не можело да се използва за поклонение.

  3. Езическите влияния (големи хорове, „весели” мелодии, танци) не били приемливи за поклонение.

В началото, записаната музика не е изглеждала като сегашната. Имало е няколко линии с точки за ноти, представящи само една мелодия. Този тип музика се наричал песнопение или пеене. Някои хора смятат, че тези мелодии са преминали през вековете и са били оригинално еврейски или гръцки песни. В началото, песните които били пеени по време на литургията (меса), били различни в различните части на Европа. Уеднаквяването им става по времето на папа Григорий I (590-604 г.), така че този тип музика е известен също като григориански песнопения.

Те били единствената църковна музика през Средновековието. Основната им цел била да се спомогне предаването на текста. Думите били много по-важни от музиката. Григорианските песнопенията имали някой общи черти:

  • Пеели се в унисон, което означава че всички пеели едновременно една и съща мелодия (Хармонията не е била позната все още. Тя била измислена през следващите векове.)

  • Пеели се без инструменти.

  • Ритъма не бил мерен (тоест, не бихте могли да тактувате с крак на него)

  • Имало гладка прогресия – нотите се различавали с една стъпка една спрямо друга. Нямало скокове от ниски към високи ноти и обратно.

  • Пеели се на латински (освен Kyrie, която се изпълнявала на гръцки).

  • Също така, те били модални, което значи че не следвали мажорните или минорни гами, които ползваме днес, така че звучали доста по-различно от днешната музика.

По време на църковната служба, християните взимали Господна вечеря с хляб и вино. С течение на времето, службата (меса) започнала да включва определени молитви в определен ред. В днешно време, подобна форма на службата (меса) все още може да се види в католическите и в някои англикански и лутерански църкви.

Тя се състои от около 20 различни молитви, изпълнявани по време на двете различни видове служби: обикновена и празнична. Обикновената служба включвала молитвите, които се казвали ежедневно, а в празничната се включвали още няколко молитви според празника, който се отбелязвал. До среда на двадесети век, молитвите винаги били казвани на латински, така че сигурно имената им няма да са ви известни.

Около 1000 г. н.е. редът на службата изглеждал така:

1. Introit (празнична служба)

2. Kyrie (обикновена служба)

3. Gloria (обикновена служба)

4. Събиране (празнична служба)

5. Послание (празнична служба)

6. Gradual (празнична служба)

7. Alleluia (празнична служба)

8. Евангелие (празнична служба)

9. Credo (обикновена служба)

10. Offertory (празнична служба)

11. Молитва (обикновена служба)

12. Тайна (празнична служба)

13. Молитва (обикновена служба)

14. Sanctus (обикновена служба)

15. Канон (обикновена служба)

16. Pater Noster (празнична служба)

17. Agnus Dei (обикновена служба)

18. Господна трапеза (празнична служба)

19. Молитва (обикновена служба)

20. Benedicamus (обикновена служба)

Частите, отбелязаните с удебелен шрифт традиционно са били изпявани. Останалите части са се говорили. Добре е да сте запознати с частите от обикновената служба, защото някои от композиторите, които ще изучаваме, са писали музика за тези части.

  • Kyrie – молба за милост (подобна на изречената от бирника в Лука 18:13: „Боже, бъди милостив към мене, грешника.”). Изпълнявала се е на гръцки.

  • Gloria – изяваване на Божията слава: „Слава на Бога във висините.
    и на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.” (Лука 2:14)

  • Credo – Никейски символ на вярата: „Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо....”

  • Sanctus – изявяване на Божията святост: „Свят, свят, свят Господ на Силите!
    Славата Му изпълва цялата земя.”

  • Agnus Deiизявява силата на Христовото изкупление: „Божия Агнец, който поема греха на света” (Йоан 1:29)

  • Benedicamus - завършващо благословение „Благословен, който идва в Господнето име” (Йоан 12:13)

Музиката в църквите се е пеела по този традиционен начин стотици години. Днес също можете да чуете този красив и покланящ се на Бог стил в много църкви.

 

 

Използвани материали:


Категории: История, Музика