3.1/5 (1158 гласа)

Велики моменти в българската история - Част 3

След смъртта на хан Тервел, през 714 г., България е обхваната за дълъг период от междуособни войни, довели до вътрешно безредие и анархия. Хановете се сменят по-бързо от годишните сезони и това изтощава жизнеността на младата държава. Българското оръжие търпи поражения и се създава голяма опасност от разпадане на ханството. След повече от половин век на нещастия за България, на ханския престол се възкачва Кардам (777-802 г.), при когото страната започва да се стабилизира. Борбите между българските знатни родове за ханската власт са прекратени, а българското оръжие започва да възвръща достойнствата си на бойното поле.

Година след смъртта на хан Кардам, в 803 г., на владетелския престол сяда хан Крум. Две години след обявяването му за хан - през 805 г., Крум унищожава остатъците от Аварския хаганат, който по това време е изключително слаб. Причина за тази немощ на аварите е скорошния разгром, който те са понесли от войските на Франкската империя през 803 г., в следствие, на което са изгубили половината си територия. Победата над аварите и анексирането на територията им, обогатява значително България и прославя новият й владетел.

На Запад, граница на България с Франкската империя става р. Тиса. Плавателната река, отваря търговските пътища към една от най-могъщите империи в тогавашния свят. Също така, из новопридобитите западни земи (дн. Банс и Трансилвания) има богати залежи на желязна руда. На Север, границата минавала по билото на Карпатите, известни със солните си залежи, които били много ценени по онова време. От Карпатите границата се спускала по р.Днестър до Черно море.

След като унищожава аварите, Крум насочва вниманието си към Византия, чиято армия е заета в конфликт с арабите и поради това, балканските й територии представляват лесна плячка. През 808 година, Крум стартира кампанията си срещу Византийската империя и в тази война прекарва остатъка от живота си. Теофан Изповедника разказва за началото на тези събития: “През същата година [808], когато се давала заплата на войската в Струмската област, българите, като нападнали, отнели я [цялата] – 1100 литра злато [79 200 номизми] – и избили много войска заедно със стратега и началниците. Имало и от останалите отряди немалко гарнизонни началници и всички загинали там. Те взели и целия обоз и се върнали.”

Крум не се е задоволил само с огромната плячка от злато, Теофан добавя: „През същата [на следната 809 г.] година, преди великденските празници, Крум, вождът на българите, като се отправил срещу Сердика, превзел я с измама и обещания, избивайки 6 хиляди души ромейска войска извън множеството обикновени граждани.” Сердика е бил ключов град за империята на василевсите. Стратегическото му разположение го определя естествено, като важен търговски кръстопът, през който преминавали много от западните търговски пътища на Византийската империя. Който властвал в Сердика, е бил стопанин на „портите” към цялата македонската област.

 

В отговор на българските нападения, през 811 г. император Никифор I Геник оглавил 70 хилядна армия и си поставил за цел да покори българите. Императорът бил убеден, че Крум няма достатъчно сили, за да се противопостави на огромната му армия. Българският хан предложил мир, но Никифор I отказал - Императорът бил възпиран от собственото си зломислие и от внушенията на своите съветници, които мислели като него" - коментира Теофан. Византийската армия продължила пътя си право към столицата на България – Плиска. Събитията, които последвали, са отразени на многобройни места, но аз ще се цитирам „Анонимен ватикански разказ”: „А [Никифор] навлязъл и се настанил в резиденцията на първенеца на България по име Крум. Той намерил някаква войска от отбрани въоръжени българи, около дванадесет хиляди, оставени за отбрана на мястото, завързал сражение с тях и всички ги избил. Посрещнали го също така и други петдесет хиляди, с които влязъл в сражение и ги погубил всички. И тъй прочее нещастникът се възгордял в ума и сърцето си, сякаш вече постигнал това чрез справедливостта си, и казал на онези, които били с него: “Ето, рекъл, що прави справедливостта.”И тъй, като влязъл в резиденцията на Крум, той преровил неговите съкровища и намерил твърде богата плячка. Той започнал да разпределя на войската си по списък мед, одежди, и други различни неща. Като разтворил и неговите изби с вино, той раздавал на всички свои люде да пият до насита. Като ходел по улиците на резиденцията, той се разхождал по чардаците на къщите, радвал се и казвал: “Ето, Бог ми даде всичко това и аз искам да построя тук град на мое име, за да стана именит във всички бъдни поколения.”

Горд от успеха си, византийския император решил да продължи с армията си на запад, но след като узнал, че там е съсредоточена голяма българска войска се отказал. Никифор останал 15 дни в Плиска, изоставяйки напълно всичките си задължения, в следствие, на което, в армията му настъпило пълно безредие. Из “Анонимен ватикански разказ: „Така той прекарал 15 дни, занемарил напълно работите си, побъркал се, станал като безумен и не бил повече на себе си, а съвсем се забъркал. Обладан от опиянението на надменността, не излизал от шатрата си, не давал никому обяснение или разпоредба, а когато някои го упреквали и изпратили сина му да му говори, за да излязат оттам, той никак не ги послушал, но дори и унизил сина си, като искал да го бие. И тъй войската, като намерила удобен случай, разграбвала безпощадно, опожарявала непожънатите още ниви, прерязвала жилите на воловете и одирала ремъци от слабините им, а животните мучали със силен глас и издъхвали, изколвала овцете и свинете и вършела непозволеното. Най-сетне някои, като виждали безредността и объркаността на Никифор и това, че никой не дръзвал да му говори, постепенно започнали да бягат и чрез някаква хитрина да се измъкват.”

Докато всичко това траело във византийския лагер, българите изградили от високи дървета преграда, подобна на стена, в прохода, по който трябвало да минат византийците. Хан Крум стоял и чакал. Когато обаче, ханът видял безредието царящо във византийския лагер и самите византийци, лутащи се насам-натам без предпазни мерки, хан Крум събрал войската, с която разполагал, наел авари, както и някои от околните славянски племенна, въоръжил дори жените и призори на 15-тия ден от нахлуването на византийската армия, се спуснал от планината и нападнал лагера на нашествениците, докато по-голямата част от тях още спели. „Анонимен ватикански разказ” е образен в описанието на това събитие: „[Ромеите], като се вдигнали и бързо се въоръжили, започнали сражения. Тъй като войсковите части били разположени далеч една от друга, те не узнали веднага за станалото; българите връхлетели само върху императорския отряд и почнали да го избиват. Като се противопоставяли малко време и не могли да постигнат нищо, те били жестоко избивани. Другите, когато видели това, ударили в бягство. А на това място течала много тинеста и мъчно пребродима река. Тъй като не намерили веднага брод, за да преминат [ромеите], преследвани от неприятелите, изпопадали в реката... Като падали един връз друг, реката така се напълнила от люде и коне, щото неприятелите преминавали отгоре невредими и преследвали останалите, които, естествено, мислели, че ще се спасят. И тъй там паднали всички патриции и другите началници. Онези пък, които се надявали да избягнат гибелта в реката, стигнали до преградата, която българите били съградили и която била много яка и твърде мъчно проходима.... На други места пък някои запалили преградата. Когато връзките изгорели и преградата паднала върху изкопа, бягащите непредпазливо се спускали и попадали заедно с конете си в изкопания ров заедно с огъня. Това нещастие било по-лошо, отколкото опасността от реката… Всички загинали там: едни – погубени от меча, други – удавени в реката, трети – паднали от преградата, а някои изгорели в огъня на изкопа. Спасили се само малцина, но и те, след като пристигнали по домовете си, почти всички измрели. В същия ден прочее бил погубен и император Никифор в първото сражение, без никой да може да съобщи по какъв начин е погинал. Ранен бил и синът му Ставракий, като бил получил смъртоносна рана в прешлените на гръбнака, от която и починал, след като царувал над ромеите само два месеца. Така император Никифор, след като царувал осем години и седем месеца, поради своето безразсъдство и самонадеяност погубил себе си и цялата ромейска мощ.”

 

На следващата година, след страховития разгром, който наложил над византийците, хан Крум навлязъл с армията си в Тракия и превзел чрез обсада град Дебелт, след което постановил всички военнопленници да бъдат преселени на север от Стара Планина. Преселването на военнопленници е стара византийска практика, усвоена и често използвана от хан Крум и наследниците му. Крум продължил да навлиза в Тракия, превземайки много от градовете по пътя си, включително Месемврия, Созопол, и Филипополис (дн. гр. Пловдив). Подложил на продължителна обсада Одрин, но не успял да го превземе. Крум изпратил предложение на новия византийски император, Михаил I Рангаве, за мир и възстановяване на договора сключен през 716 г., между империята и хан Тервел. Византийският император категорично отказва и в отговор на това, хан Крум започнал усилена подготовка за голям поход срещу ромеите.

През пролетта на 813 г. българската войска се отправила отново към Одрин. По пътя, край крепостта Версиникия ги пресрещнала византийска армия, начело с император Михаил. Теофан Изповедника пише, относно последвалата битка: “Към началото на месец юни [813 г.] Крум, вождът на българите, излязъл със своите войски, подозирайки, че християните са твърде много. А когато се разположил на стан във Версиникия [при Одрин] на около 30 мили от императорския стан, Лъв, патриций и стратег на източните войски, и Йоан Аплакис, патриций и стратег на Македония, които били много наклонни да завържат сражение с тях, били възпрепятствувани от императора поради лошите съветници... На 22 юни, когато, християните и българите се строили едни срещу други недалеч от Адрианопол, християните претърпели страшно поражение. Враговете толкова много надделели в боя, щото повечето християни, без да видят дори първото сблъскване, така силно побягнали, та Крум изненадан помислил, че това е някаква засада, и възпрял за малко своите от преследване. Но като видял, че те бягат неудържимо, започнал да ги преследва и избил голямо множество. Българите заловили и обоза и го оплячкосали. А императорът, бягайки, се завърнал в града, като проклинал войските и техните началници и се кълнял, че се отказва от императорската власт.”

След това поражение над имперската войска, пътят към Константинопол бил чист. Хан Крум оставил своят брат да държи под обсада Одрин и повел войските си към престолнината на ромеите. Междувременно, след завръщането си в Константинопол, император Михаил бил свален от трона и заточен в манастир, а на негово място, за василевс е коронован Лъв V – умел военачалник и стратег. На 17 юли 813 г., хан Крум застанал пред стените на могъщия Константинопол, но веднага разбрал, че не ще успее да превземе града без тежка обсадна техника. Столицата на империята била най-мощната и здрава крепост в тогавашния свят. Поради липсата на обсадна техника, хан Крум предложил стария мир на новия император, който приел предложението при условие, че двамата владетели се срещнат очи в очи, без каквато и да е охрана.

Когато Крум, заедно с трима боили отишъл на морския бряг, където трябвало да се състои срещата, попаднал в засада. Българският владетел бил коварно нападнат от византийците. Тримата му придружители намерили смъртта си, но хан Крум успял да се спаси само с лека рана „благодарение на собствената си сила и ловкост”, според византийските източници. Според мен, ханът е оцелял и благодарение на тримата му придружители, които са бранили самоотвержено своят владетел, дори с цената на живота си. Разярен от предателството, Крум опожарил всички селища в околността на Константинопол, превзел Одрин и преселил жителите му отвъд р. Дунав. Крум преселил и 50 000 пленени в българските земи ромеи, на север от Дунава. Това, най-вероятно, са били мирни жители, бягащи от градовете завзети от българите и търсещи подслон в Константинопол.

По заповед на хана, военните инженери започнали да строят тежки обсадни машини, предназначени за обсада на Константинопол. През 814 г., начело на голяма армия от българи, авари и славяни, придружени от множество различни тежки обсадни съоръжения, Крум се отправил към византийската столица. Точно в този кулминационен момент от живота си, хан Крум издъхнал, сполетян от сърдечен удар, според Скриптор инцертус”: “Преди да започне пролетта, както разправят някои избягали от България пленници, на Великия четвъртък пред Великден първенецът на България, прочутият Крум, който имал намерение да превземе столицата, завършил живота си, убит от невидима ръка”.

След тази вест, цяла Византия си отдъхнала с благодарност, понеже, ако хан Крум беше стигнал до Константинопол, то градът непременно би паднал, но не на Крум е било дадено да превземе Константинопол.

Безспорно, управлението на хан Крум утвърждава българската държава и правото й на съществуване. Притисната от две християнски империи (Византия и Франкската империя), България оцелява, според някои заради силните си владетели, според други заради слабостта на съседите си, но истината е, че причините за това са твърде сложни и много комплексни. Факт е, че България се разширява териториално при хан Крум, жъне редица победи на бойното поле, прекратява политическите боричкания между първенците и стъпва на търговски пазари, които са й били чужди преди това. Управлението на хан Крум издига авторитета на България и я прави сила, с която всички започват да се съобразяват.

 

Георги, 15 год.


Категории: История