3/5 (1166 гласа)

Преводи на Библията на български език

Библията - най-важната, най-ценната и най-четената книга на земята, Божието Слово.

В древността малцина имали възможността да я четат, а още по-малко – да я разбират. За това допринасял фактът, че Библията била основно разпространена на три езика – гръцки, латински и еврейски, но не и на езиците на „простолюдието”.  В този доклад  ще се опитам да представя историята, свързана с преводите на Библията на български език, както и хората, на които трябва да благодарим за това, че имаме Библията на родния си език.

Когато братята Кирил и Методий създават славянската писменост, през  864 г. в Константинопол те започват да превеждат Библията на славянски – на наречието, използвано от славянските племена около Солун, за което се твърди, че е българско наречие. Първата преведена книга от Библията била Евангелието на Йоан. До 867 г.  Кирил и Методий превеждат четирите евангелия, Деяния на Апостолите и Псалмите. През 869 г. те заминават за Рим, където по-късно Кирил умира. Методий се връща в Моравия, където възобновява работата по превода заедно с някои свои ученици. Католическите епископи завиждат на успехите, които Методий и учениците му постигат в просвещаването на славянските народи, и с лъжливи обвинения осъждат Методий и петима негови ученици на заточение – предполага се, че са изпратени в манастир в Южна Германия. Две години по-късно папата освобождава Методий. Предполага се, че около 885 г., преди смъртта си, Методий довършва превода на Библията.

При царуването на цар Симеон презвитер Григорий се захваща с нов превод, макар че всъщност по-скоро възстановява превода на Кирил и Методий. Този славянски превод се пренася до Русия и се използва за Остромировото евангелие от 1056 г. През XIV век се прави поредната редакция и ревизия на славянския превод на Библията. Изобретяването на печатарската преса помага за разпространението на славянските преводи на Библията.  Евангелията са отпечатани в Търговище през 1512 г. и по-късно са издадени в Белград и Брашов. Псалмите пък се отпечатват през 1669 г. благодарение на Яков Трайков и Кара Трифун.

По времето, когато България е под турско робство, и малко след Освобождението българският език се изменя много и затова гръцките и руските славянски преводи на Библията, които свещениците използват за църковните служби, са трудно разбираеми за народа. Поради тази причина през XIX век започват опити да се преведе Библията на съвременен български език. За тази дейност помагат две международни организации за разпространение на Библията - Британското библейско дружество и Руското библейско общество.

Има няколко опита за превод на Новия Завет в периода 1819 г. – 1840 г. Първият опит е на Архимандрит Теодосий от Бистришкия манастир край Букурещ, който започва работата си над превода през 1819 г. След една година Евангелието от Матей е готово, но редакцията му трае още шест месеца. През февруари 1822 г. преводът е одобрен за печат, като се планира да се издадат 5000 бройки. Още преди издаването обаче  се появяват съмнения около достоверността на превода, като българи  имигранти в Румъния заявяват, че Теодосий не е по рождение българин и няма как да знае достатъчно добре български език. Затова смятат, че му е помагал някой от местните българи, който познава само говора на своето село. В крайна сметка се издават само 2000 от планираните 5000 бройки, но изданието е почти напълно разрушено веднага щом е било отпечатано – твърди се, че причината е голямо наводнение, заляло складовете, в които се намирали отпечатаните книги. Днес се знае за четири оцелели екземпляра, които се пазят в различни библиотеки в чужбина.

В края на 1825 г. Търновският митрополит Иларион казва на представител на Американския борд, че учител от Враца подготвя нов превод.  Американският борд предлага да се отпечата само Евангелието от Лука. Когато преводът е прегледан, митрополит Иларион го отхвърля. Двама свещеници от Селимния (днешен Сливен) започват превод на Новия завет и успяват да преведат част от Евангелието на Матей, но спират работата си, когато разбират, че митрополит Иларион ръководи превод в Свищов с трима мъже, препоръчани от Васил Априлов, които познават добре българската граматика.

През  1828 г. Петър Сапунов започва да отпечатва четирите евангелия на български.  Сапунов и отец Серафим превеждат целия Нов Завет и се предполага, че го правят преди Теодисий да започне своята работа през 1820 г. Преводът започва да се отпечатва толкова късно поради финансови затруднения. Отец Серафим умира през 1827 г. Сапунов започва отпечатването през 1828 г. Тогава се публикуват 1200 броя. Деяния на Апостолите и Откровение трябва да се публикуват по-късно според първоначалния план, но това не се осъществява. Петър Сапунов лично разпространява неколкостотин екземпляра през следващите няколко години. Когато Британското библейско общество разбира за превода и след като се потвърждава, че преводът е правилен, те купуват останалите 800 екземпляра на превода. Обмисля се преиздаване, но в превода има езикови и граматически грешки и не се възприема добре от българите. В крайна сметка, Британското библейско и общество се отказва от преиздаването.

Когато през 1835 г. Васил Априлов основава първото българско училище в Габрово, избира Неофит Рилски за първи учител и организатор. Според думите на Васил Априлов Неофит Рилски владее перфектно старогръцки и старобългарски език, заради което Британското библейско дружество му предлага да преведе Новия Завет на български. За три години Неофит превежда Новия Завет и през 1838 г. го представя на дружеството, което одобрява превода и започва работата по отпечатването му. Не всичко минава гладко по време на превода. След една година работа, за която Неофит превежда половината Нов Завет, през  1836 г. търновският архиепископ Иларион  нарежда да се спре работата по превода и да се унищожат всички частични екземпляри, които вече се използват. Това е заповед от Гръцката патриаршия, на която по това време българската църква е подвластна.  За две години кореспонденцията между Неофит и Бенджамин Баркър (който ръководи издаването) прекъсва, но през това време Неофит довършва превода. През 1838 г. се свързва отново с Баркър и му изпраща вече готовия превод. През 1840 г. той е отпечатан. Българите възприемат много добре превода и количествата се изкупуват бързо. Той се преиздава още няколко пъти, в по-големи тиражи. Гръцката патриаршия се опитва да унищожи този „протестантски” превод, като си служи с лъжи, заявявайки, че той е неточен, въпреки че старателни проверки установяват, че това не е така.  Понеже преводът е верен и точен, интересът на българите към него се засилва и те не се подчиняват на заповедта Библиите да бъдат предадени за унищожение. Точно обратното – продължават да ги купуват. 

Работата по превеждането на Стария Завет започва през 1851 г. от Константин Фотинов. Към работата по превода се присъединява и американският мисионер Елиас Ригс (6 години по-късно). След една година Фотинов умира и Елиас Ригс продължава делото. Той започва да търси нови хора, които да работят над превода. Габровският учител Христодул Костевич и Албърт Лонг (друг американец) се присъединяват към делото. Писателят Петко Славейков се запознава с Албърт Лонг, докато последният пребивава в Търново. Когато Албърт Лонг разбира, че Славейков владее старогръцки, той го кани да се включи в превода на Стария Завет. Петко Славейков помага много за това, преводът да е колкото се може по-близо до говоримия български език. Славейков също участва и в осъвременяването на Неофитовия превод на Новия Завет. След още няколко години преводът на Стария Завет е завършен и през 1871 г.  цялата Библия е отпечатана в Цариград. 36 000 копия на Библията се появяват на бял свят и поемат към домовете на своите читатели. Т. нар. „Цариградски превод на Библията” помага за утвърждаването на източнобългарското наречие като литературен език на България.

 

 

Дариел Кремов, 14 години


Категории: Библия, История