2.9/5 (1066 гласа)

Кирилица

Нашата азбука е една от малкото в света създадени нарочно, за да се преведе Библията на нов език с цел евангелизиране на цял народ. В началото Константин Философ – св. Кирил – създал глаголицата, но тя се сторила трудна на българите и Климент Охридски, един от най-добрите му ученици, измислил нова азбука в края на девети век. Както казва Димитър Хоматиан, съставителят на "Кратко житие на Климент Охридски", той "… Измислил други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които измислил Кирил…".

След смъртта на Методий във Великоморавия, неговите ученици са прогонени от там. Част от тях идват в България, където са посрещнати много добре от княз Борис. Климент Охридски получава задачата да основе втория главен книжовен център в България, в областта Кутмичевица, която се намира в днешна Македония. Той установява своето седалище в Охрид, където започва да обучава много българи за книжовници и свещеници. Може би от всички неща, които Климент прави за българския народ, това, което остава като най-траен негов принос, е кирилицата. Някои смятат, че нашата азбука е измислена в Преслав в началото на 10 век под византийско влияние, но аз ще се придържам към сведенията в житията на Климент Охридски, според които той измисля новата азбука, която заменя глаголицата.

 

Нека да обърнем малко повече внимание на този процес. Когато Климент съставя кирилицата, той заимства двадесет и четирите гръцки букви, като отделно добавя още четиринадесет глаголически букви за звуци от нашия език като ж, ш, щ и други, които не присъстват в гръцката азбука. Интересното е, че азбуката няма малки букви, както и че символите на кирилицата се използват и като цифри.

 

От България, кирилицата се разпространява във много славянски държави, където отиват български свещеници като мисионери. Така тя става азбуката, на която пишат средновековните сърби, власи, руснаци.

В течение на времето азбуката се променя, като най-големите изменения в начина на изписване настъпват по времето на руския цар Петър I. Той премахва ударенията в писмената реч, както и различния запис на буквите, когато те са в началото или в средата на една дума. Петър І прибавя несъществуващите до тогава малки букви. Освен това буквите започват да се изписват по подобие на латинските, а не на гръцките, както е било дотогава. Новата азбука се нарича „граждански шрифт”. В България новата кирилица е възприета в началото на деветнадесети век, като постепенно измества старата. Кирилицата, на която днес пишем, е като гражданския шрифт, но притежава някои съвсем малки изменения, тъй като ние ползваме по-малко букви от руснаците.

И така, благодарение на Климент Охридски или на неговите съработници в Преслав, според някои учени, днес ние имаме писменост; и нещо повече: Над шестдесет народа днес съставят азбуките си въз основа на кирилицата. Това показва, че дори и да сме малък народ днес, ние имаме голяма култура и сме раздали късчета от нея по целия свят.

 

Теодора, 10г.


Категории: История