2.9/5 (1051 гласа)

Кирил и Методий

 

Историята на Кирил и Методий винаги ме е интригувала и увличала, затова реших да я представя и пред вас, драги читатели.

Преди да се кръстосат пътеките

Лъв, стратег и управител на Тесалоника (Солун) и жена му, славянката Мария имали седем деца. Две от тези деца играят главна роля в историята, която ще ви разкажа. Единият, извършил много дела за прослава на Господа и за гордост на родителите си. Прочул се в цяла Европа. Не се знае името, което му е било дадено, когато е бил роден в 6323 година от сътворението на света (о.с.с) или 815 г. сл. Хр., но учениците му го наричали по името, което е приел по-късно в живота си – Методий. Този Методий, имал по-малък брат, който бил и най-малкия от всичките деца на Лъв и Мария. Той бил наречен Константин и е роден около 6335 г. о.с.с. (827 г. сл.Хр.) и макар да бил по-малък на години от брат си, не бил по-долу от Методий по дух. Методий сам признавал, че Константин бил по-голям по мъдрост от него. Двамата братя извършили много велики дела заедно, но нека видим, какво ни разказва за тях историята, преди да им се кръстосат пътеките.

Методий

Тъй като Методий е по-възрастния от двамата братя, редно е да започна с него и да опиша доколкото мога, първата част от живота му, за която се знае много малко. Най-добре ще да е да ви предложа думите на Климент Охридски от „Из Живота на Методий“:

„Както личеше от неговия външен вид, не беше от прост род и от двете страни — по майка и баща, — но от много добър и почтен род, отдавна познат на Бога, на царя и на цялата Солунска област. При това и събеседниците, които го обичаха от детинство, водеха с него почтени препирни. Най-сетне царят, след като узна за неговата проницателност, му предаде да управлява славянско княжество, а пък аз казвам — като да предвиждаше, че ще го изпрати за учител и пръв архиепископ от славяните, — да се запознае с всичките славянски обичаи и да обикне славяните постепенно.”

Вероятно Методий е поставен на тази позиция поради това, че е бил наполовина славянин, a славяните биха му се подчинявали по-лесно поради този факт, отколкото ако беше чист византиец. Сигурно е, че Василевса* на Византия не е поставил Методий лично на този пост – по същото време, Император Михайл все още бил невръстно дете и вместо него, като регент, управлявала майка му – императрица Теодора. Независимо от целите на императрицата, годините, които Методий прекарал като управител на славянското княжество, наистина са се оказали от полза за него.

Десет години Методий съвестно изпълнявал задълженията си като управител, но през 6338 г. о. с. с. (843 г. сл. Хр.) той най-неочаквано се оттеглил от поста си и се замонашил. Тук е мястото да спомена за един обичай от времето, в което е живял Методий: Когато човек приемал монашески сан, по стара традиция, сменял рожденото си име с друго, най-често с име на светец. Лъвовият син, приел името Методий* и наистина това име му прилегнало добре, защото през целия му останал живот всички го наричали Методий, така го помни и историята.

Благодарение на своята мъдрост и всеотдайност, Методий бързо се издигнал от обикновен монах до игумен на манастира Полихрон. Той управлявал манастира до деня, в който на портите му почукал Константин Философ.

Константин

Учениците на Константин казвали за своя наставник, че бил с апостолски дух, непобедим в словесен бой и ненадминат в мъдрост по църковните въпроси. Историята потвърждава и трите твърдения.

Още от малък Константин показвал изключителни заложби. Баща му го подсигурил с най-доброто образование, което можело да се намери в Тесалоника. Учебните предмети Константин усвоил много бързо и на четиринадесет години, благодарение на покровителството на византийския логотет*, влязъл в Магнаурската школа – най-престижния университет в цяла Източна Европа. Учил от най-известните учители, които се работили в Константинопол и които обучавали дори непълнолетния император. След четири години Константин изучил всичко, което Магнаурската школа можела да предложи. Благодарение на острия си ум и на ораторския си талант, той бързо печелил уважение и слава. Поради тези свои умения, в Магнаура го наричали с прякора „Философа“.

След като Константин напуснал Магнаура, неговият покровител, логотетът Теоктист му предложил да встъпи в брак със знатна, богата и високопоставена девойка, но той отказал и вместо това, приел да стане библиотекар в патриаршеския храм св. София, в столицата на Византия – Константинопол. Тази длъжност той смятал за невероятно унижение, предвид способностите си и прекарал съвсем малко време на нея. Няколко месеца след поемането на поста библиотекар, Константин избягал от Константинопол и се укрил в един манастир. Шест месеца бил издирван от покровителя си преди да бъде открит, а когато го намерили и върнали обратно в Императорския град, той категорично отказал да се върне на старта си длъжност. Поради това му била предложена позицията на преподавател в Магнаура, която той приел.

Първото истинско изпитание за умения на Константин, било спорът с иконобореца патриарх Йоан VII Граматик известен още и като Теофил.  Климент Охридски описва събитията:

„По онова време цариградският патриарх Анис беше повдигнал в Цариград иконоборческа ерес, като казваше да не се почитат светите икони. Като свикаха събор, изобличиха го, че говори неправо, и го свалиха от престола. А той рече: „Изгониха ме с насилие, но не ме обориха; защото никой не може да противостои на моите думи.“ Тогава царят с патрициите подготвиха философа и го пратиха против Аниса, като му рекоха: „Ако можеш да обориш този младеж, ще заемеш отново престола си.““

В последвалата словесна схватка, Константин възтържествува над Анис (Теофол) като се покрива със слава и спечелил благоволението на императора. Умението на Константин в дебатите му дава предимство пред патриарха, както на добър адвокат, който би могъл да защити и неправилна теза в следствие на словесното си превъзходство.

През 851 г. сл. Хр., няколко години след ораторската победа над Теофил,  младия Константин Философ бил изправен пред далеч по-голямо предизвикателство.

Халифа Джафар-ал-Мулттавакил изпратил делегация до Византийския Василевс с покана за провеждане на диспут по въпросите на различните вери и християнската света Троица. Император Михайл и съветниците му, имайки предвид славата на Константин, като непобедим в диспутите оратор, отчитайки и факта, че перфектно владеел арабски и сирийски езици, решили да го изпратят срещу мюсюлманските теолози в столицата на халифа. Дали му и един висш сановник за помощник, макар той по-скоро да бил там за да следи делата на Константин и да ги докладва на императора, не толкова за да му помага. Освен заради диспута, Константин бил изпратен в халифата и с цел да разбере, дали халифа има намерение да води мирна политика или смята да тръгне по пътеката на предците си обевявайки война на християнския свят.

Когато Константин Философ пристигнал в града на халифа, станал свидетел на ужасното отношение, показвано към живеещите там християни. Бил дълбоко възмутен и разгневен от това, което видял, както проличава от написаното в „Пространно житие на Константин-Кирил“:

„Като пристигнаха там, те видяха странни и гнусни неща, които безбожните агаряни бяха извършили за поругание и присмех на християните, които живееха в ония места благочестиво в името на Христа, и ги оскърбяваха твърде много: отвън по вратите на всички християни бяха изписали образи на демони, вършеха разни глуми и ги подиграваха. Попитаха прочее философа, думайки: „Можеш ли, философе, да разбереш какъв е този знак?“ А той им рече: „Виждам демонски образи и мисля, че вътре живеят християни; демоните, като не могат да живеят с тях, бягат вън от тях. А там, където няма това изображение отвън, те живеят вътре заедно с хората.““

В диспутите Константин печели бляскави победи, разгромявайки напълно сарацинските мъдреци и изумявайки всички със знанията, които показва по всички въпроси, по които го разпитвали.  Преди да го изпратят обратно във Византия, на една официална вечеря с халифа, е направен опит за отравяне на Константин от страна на някои сарацински учени, но според историците опитът бива осуетен от Константин, макар да няма данни как точно е постигнал това. В житието му се казва, че е изпил чашата с отрова на един дъх, но тя не му причинила нищо, което разбира се е напълно възможно.

Където се пресичат пътеките

След като се завръща от мисията при сарацините, Константин се оттегля в манастира Полихрон, където брат му Методий е игумен. В манастира той се отдава на книжовност и почивка, но не успява да се наслаждава дълго на тези удоволствия – при него пристига пратеник на императора. Поради каква причина било това посещение, пише Климен Охридски:

„По това време дойдоха при гръцкия цар пратеници от хазарите, които казаха: „Ние открай време познаваме единаго Бога, който е над всичко, и нему се кланяме на изток, но пазим и някои наши срамни обичаи. Евреите ни нудят да приемем тяхната вяра и техните обичаи, а, от друга страна, сарацините, като ни предлагат мир и много дарове, теглят ни към своята вяра, казвайки: «Нашата вяра е по-добра от вярата на всички други народи.» Затова, пазейки старата дружба и обич, ние пращаме пратеници при вас — защото вие сте велик народ и владеете царството от Бога, — като искаме от вас съвет и ви молим да ни пратите учен мъж; ако той обори евреите и сарацините, ние ще приемем вашата вяра.“ Тогава царят потърси философа и като го намери, разказа му за хазарската молба и му рече: „Иди, философе, при тия хора, говори им и им дай обяснения за света Троица с нейна помощ; защото никой друг не може да извърши това, както трябва.“ Константин рече: „Щом заповядаш, господарю, аз с радост ще отида за тази работа — пеш и бос, без всичко онова, което Бог е казал на учениците си да не носят.“ А царят му възрази: „Ако ти би искал да направиш това от свое име, добре говориш; но като имаш предвид царската власт и достойнство, иди със съответните почести и с царска помощ.““

Както става ясно от горния текст, Константин приема задачата и също като предната, така и на тази мисия постига успех, разликата е, че в тази мисия е придружен от брат си Методий. Когато пристига в град Хирон в хаганата на Хазарите, Константин се подготвя активно за диспутите. Присъщо на навика си, Константин се заема да изучи езика на хората, с които ще дискутира. Тъй като вече е знаел арабски, трябвало му е да научи само еврейски - за един месец се справя с тази задача. Малко по-късно Константин пише труд върху граматиката на еврейския език.

Нито мъдреците на евреите нито на мюсюлманите, които влизат в диспути с него, успяват да му устоят и той бързо се издига в очите на хазарите, като ненадминат в мъдрост човек. Благодарение на победата му в диспутите, хазарите се съгласяват да приемат християнството от Византия.

Константин не напуска хазарите веднага, след като побеждава еврейските и арабските мъдреци в множество словесни схватки. Той остава в престолния град на хазарите още известно време, покръства няколко стотин хазари и работи за утвърждение на вярата, в което дело получава помощ от брат си Методий.

Докато пребивавали между хазарите, Константин и Методий узнали, че един хазарски военачалник обсадил християнски град и заплашвал, да го изравни със земята. Двамата братя отишли при него и след кратък разговор с Константин, военачалникът вдигнал обсадата и обещал да се покръсти.

След тези дела, Константин бил извикан да разисква и да дискутира с евреите и сарацините пред хагана на хазарите. И тук той постигнал победа, която самите му противниците признават, че била съкрушителна:

„Тогава, първият съветник между тях каза на сарацинските си приятели: „Този гостенин с божия помощ повали на земята цялата юдейска гордост, а вашата захвърли отвъд реката като скверна.“ А след това се обърна и към всички люде: „Както е дал Бог на християнския цар власт над всички народи и съвършена мъдрост, така им е дал и [истинската] вяра, без която никой не може да живее вечен живот. Слава на Бога во веки!“ И всички рекоха: „Амин!““

След успеха си при Хазарите Константин и Методий се отправили обратно към Константинопол. Пътем, те се спрели при племето на аланите. Не се знае много за делата им сред този народ. Това, което се знае е, че не останали много в онази земя, най-вероятно само спрели за малко, а причината за спирането им била едно дърво, на което аланите се кланяли и почитали като идол, молили му се и вярвали, че по този начин земята им ще бъде плодородна. Константин и Методий, като видели това, изобличили ги заради срамните им действия и като взели брадви отсекли дървото и покръстили много от тях.

След изключително кратък престой при аланите, Константин, заедно с брат си се завърнал в Константинопол. Там Константин се отдал на почивка, книги и молитви, но както винаги, не му се отдало да се наслаждава на дълга почивка:

„ Докато философът се радваше в Бога, появи се друга задача и друг труд — не по-малък от предишните. Моравският княз Ростислав по божие внушение направи съвет със своите князе и с моравците и изпрати [пратеници] при цар Михаила с тия думи: „Нашият народ се отметна от езичеството и държи християнския закон, но нямаме такъв учител, който да ни обяснява на наш език истинската християнска вяра, та и други страни, като видят това, да направят като нас. Затова, господарю, изпрати ни такъв епископ и учител, защото от вас всякога изхожда добър закон за всички страни.“ Царят свика съвет, повика Константин философа и като го накара да изслуша тази молба, рече му: „Зная, философе, че си уморен; но потребно е ти да отидеш там, защото никой друг не може да свърши тази работа като тебе.“ Философът отговори: „Макар че съм уморен и болен тялом, аз с радост ще отида там, стига само да имат писменост на своя език.“ А царят му рече: „И дядо ми, и баща ми, и мнозина други са търсили такова нещо, но не са намерили; как мога аз да го намеря?“ Философът рече: „Кой може тогава да пише думите си на вода и да си спечели име на еретик?“ А царят заедно с вуйчо си Варда му отговориха: „Ако ти поискаш, това може да ти го даде Бог, който дава на всички ония, които се молят без съмнение, и отваря на ония, които чукат.““

Константин Философ не се помайвал дълго, след молитва към Всевишния да му даде сили, заедно с Методий, той се захваща за работа по новата азбука.  И така, преди двамата да отпътуват за Великоморавия по поръката на императора, Константин вече имал азбука, която да следва извивките на звучния славянския език.

Нека уточня, че Великоморавия се намирала в деликатно политическо състояние. Франкската империя се разпаднала, Великоморавия, някога част от империята на франките, вече била независима страна, до голяма степен благодарение подкрепата на немското кралство, което се намирало в разцвета на силата си. Немците имали голямо влияние над Великоморавия. Тяхното духовенство контролирало църквите и проповядвало на език неразбираем за обикновения народ. Поради това били малко и хората, които се обръщали към Христа. На въпросите, които народа отправя към свещениците, бивало отговаряно по такъв начин, че немското духовенство да се сдобива с все по-голяма власт над великоморавците. Точно поради тази причина, княз Ростислав проводил пратеници към Византия и молил за учители, като се надявал след пристигането им влиянието на немското духовенство да се ограничи.

Когато двамата братя пристигат във Великоморавия, княз Ростислав ги приел с големи почести и им предоставил всичко, което им било потребно за да свършат работата, за която са дошли. Освен това, Ростислав им дал и люде за ученици изсред по-способните си поданици, които да бъдат обучени в новата писменост и в поученията на двамата братя.

Много скоро Христовото учение започнало да се разпространява бързо сред великоморавците. Службите вече се извършвали на славянски език, който обикновените хора разбирали, а не на латински, който използвали немските свещеници при литургиите си. Разбира се, работата на Константин и Методий не се понравила на немското духовенство. Делото на двамата братя започвало силно да ограничава властта, която немците имали над обикновения човек. Поради това те започнали да говорят против двамата братя, като се опитвали да обърнат народа и княза против тях:

„Не се слави Бог по този начин. Ако това беше угодно Богу, не можеше ли той да направи тъй, че и те още отначало да пишат своята реч със свое писмо, и така да славят Бога? Но той е избрал само три езика — еврейски, гръцки и латински, чрез които подобава да се въздава слава на Бога… Философът се бори с тях като Давид с иноплеменниците и като ги надви със словото на Писанието, нарече ги триезичници и пилатовци — понеже Пилат бил така написал надписа на кръста Господен.“

Въпреки, че Константин Философ ги надвил в дебат, немските свещеници и епископи продължавали да злословят срещу двамата братя, даже с по-голяма злоба и ожесточение, задето им било нанесено поражение. Започнали да се стараят всячески да попречат на делото, което вършели двамата братя. За тяхно нещастие, всеки път, когато нападали Методий и Константин със злобните си думи се сблъсквали с мъдрите слова на Константин Философ и отчаяни бивали принудени да се признаят всеки път за победени.

Въпреки пречките, учението и писмеността на двамата братя се разпространявали сред народа на княз Ростислав. Благодарение на усилията им, старите традиции и суеверия, поддържани от немците, макар и замаскирани като християнски ритуали, рухвали и отстъпвали място на истинските християнски принципи и морал. Константин и Методий пребивавали около 3 години и половина във Великоморавия, като за това време обучили много ученици и покръстили хиляди хора, но дошло време да заминат. Напуснали Великоморавия изпратени с много почести и благодарност.

Причините, поради които двамата братя напуснали Великоморавия били комплексни. Сложна била и политическата ситуация във Византия. Покровителят им, патриарх Фотий, бил свален от патриаршеския престол и на негово място се възкачил Игнатий I Константинополски, който не подкрепял делото на двамата братя и отказал да признае славянската църква за самостоятелна. Най-вероятно поради това, братята напуснали Великоморавия и се отправили към Рим - за да измолят от Римския папа, да признае славянската Църква за автономна.

На път за Рим, двамата братя минали през Панония. Панонският княз ги посрещнал радушно и тъй като имал голямо желание народа му да усвои славянските писмена, помолил Константин и Методий да останат за известно време при него за да обучат ученици на новата писменост и на учението си. Естествено, двамата братя се съгласили и останали шест месеца в Панония обучавайки 50 ученика. Когато завършили делото си, оставили новите си учениците в Панония и продължили пътя си към Рим.

Константин и Методий се спрели още веднъж по пътя си, този път във Венеция, за да починат от дългото пътешествие и да вземат участие в църковния събор, който се провеждал там. Църковните събори били от голяма важност, понеже на тях се събирали свещеници, епископи и църковни служители от всички християнски държави. На съборите се дискутирали християнски закони, осъждали се ересите, определяли се църковните правил и т.н.  Причината поради която пиша всичко това е заради факта, че Константин и Методий проповядвали на славянски, а според църковните водачи това е било ерес. Вярването било, че може да се проповядва само на еврейски, гръцки и латински езици, така наречената три-езична догма.  Климент Охридски пише по повод събитието:

„Когато беше във Венеция, насъбраха се срещу него епископи, попове и черноризци, като врани срещу сокол, и повдигнаха триезичната ерес, като казваха: „Кажи ни, човече, как ти измисляш сега книги за славяните и ги учиш? Досега никой друг не е изнамирал [такива книги] — нито апостолите, нито римският папа, нито Григорий Богослов, нито Йероним, нито Августин. Ние знаем само три езика, на които подобава да се слави Бог с книги: еврейски, гръцки, латински.“ А философът им отговори: „Не пада ли от Бога дъжд еднакво за всички? Също и слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух? Как вие не се срамувате, като определяте само три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи? Кажете ми: дали смятате Бога за безсилен, та да не може да даде това, или го смятате за завистлив, та не иска [да го даде]?... С тези думи и с други по-силни ги посрами, остави ги и си отиде.“

По време на спора пристигнал папски легат, който бил изпратен да повика двамата братя в Рим. Папата бил слушал за тях и разбрал, че двамата братя пребивават във Венеция и пожелал да се срещне с тях. Константин се отзовал на поканата и заедно с Методий тръгнал за Рим. Когато пристигнали в Рим, папата, заедно с целия град излязъл да ги посрещне с почести, понеже те носили със себе си и мощите на св. Климент, римски папа и светец. Папата бил чул за победите на Константин във Венеция, срещу поддръжниците на три-езичната догма и се съгласил да приеме славянския, като език, на който може да се проповядва. Единственото, което поставил като условие било, преди да се прочете литургията на славянски, да се изпълни на латински, гръцки или еврейски. Константин се съгласил с това условие и в следващите няколко дни римския папа осветил славянските книги и ръкоположил няколко от славянските учениците на Константин и Методий за свещеници. Това само по себе си било голяма победа за двамата братя. Тяхното учение бива признато и те имали право да основават славянски църкви.

Където се разделят пътеките

Двамата братя не отпътували веднага от Рим, а останали за да си починат от странстванята. Лошо било и физическо състояние на Константин. Постоянните му пътувания, изтощили по-принцип слабата му физика. Поради мъдростта си по всички църковни въпроси, Константин бил високо ценен от папата и станал негов личен съветник. Четиринадесет месеца Константин и Методий престояли в Рим, като през цялото време Константин служил като съветник на папата, но въпреки че вече не пътувал много, физическото му състоянието все повече се влошавало. Скоро той бил прикован на легло от неизвестна болест. Когато вече не можел да става от леглото и разбрал, че смъртта му наближава, Константин приел монашески сан  и името Кирил, което означава „Господен“. Петдесет дни по-късно, след като дал наставления на учениците и брат си, завършвайки работата си на земята, той предал духа си на Бога и издъхнал благодарен за всичко, което Бог му бил дарил. По молба на Методий, Константин Кирил Философ бил погребан в църквата „Сан Клементе“, редом до костите на св. Климент, които Константин донесъл в града, а това било невероятна чест. Папата, също така го обявил за светия и му дал титлата „Покровител на Европа“.

Методий напуснал Рим почти веднага след погребението на брат си, поради молба на панонскя княз Коцел към римския папа, да му бъде изпратен Методий. Папата веднага изпртил Методий, като му дал право да проповядва във всички околни  славянски страни. В Панония Методий бил топло посрещнат от княз Коцел, но почти веднага бил изпратен обратно към Рим за да бъде ръкоположен за епископ от папата на всички славянски държави. След като Методий се завърнал в Панония, продължил  делото, започнато при първото му посещение с брат му Кирил. Въпреки благоволението на папата, на което се радвал Методий, немските духовници, по-точно няколко немски епископа от Великоморавия, се нахвърлили ожесточено срещу него веднага щом им се открила възможност. С думи не успели да го победят и затова нападнали манастира, в които пребивавл. След като пленили Методий, го хвърлили в тъмница. Князът на Панония не предприел никакви действия срещу немските клирици, понеже се страхувал от силата на кралството им. Две години и половина, Методий прекарал в тъмница. Вестта за неговото изгнаничество стигнала до ушите на папата и той изпратил при немците пратеник чрез когото заявил, че докато не освободят Методий от заточение, на всички църкви се забранява да изпълняват длъжността си. Понеже папата бил върховен глава на Западната църква, немското духовенство нямало друг избор освен да освободи Методий.

Щом се събрал отново с учениците си, Методий не изгубил нито миг и се захванал с работата си в Панония. По това време във Великоморавия се разигравали интересни събития, които предоставили нова задача за Методий и учениците му. Климент Охридски ги описва:

„Случи се по това време, че моравците, като разбраха, че немските духовници, които живеят у тях, не са им доброжелатели, а коват интриги срещу тях, изгониха ги всички и пратиха [писмо] до папата: „Понеже по-преди нашите бащи са получили кръщение от свети Петър, дай ни [и сега] Методия за архиепископ и учител.“ Папата веднага го изпрати. Княз Светополк заедно с всички моравци го прие и му повери всички църкви и всички духовници по всички градове.“

Методий изпълнявал новите си задължения на архиепископ изключително ревностно. В скоро време, църковните служители се умножили, църквите се разраствали, а хората се покръствали. Немското духовенство, както винаги се опитвало по всякакъв начин да оплюе и очерни Методий пред княза и народа, но техните думи все по-малко били от значение.

Един случай, свързан със сплетните на немските клирици, заслужава вниманието ни: немците показали писмо от папата, като вярвали, че то им дава право да изгонят Методий и неговите ученици. За да бъде пълен триумфът им, те събрали много народ в центъра на града и чак тогава отворили писмото за да го прочетат на всеослушание. Колко учудени и посрамени останали, когато вътре било написано нещо съвсем различно от това, което очаквали – „Нашият брат Методий е свят и правоверен и върши апостолско дело. В негови ръце са дадени от Бога и от апостолския престол всички славянски страни; и когото той прокълне, да бъде прокълнат, а когото той благослови, да бъде благословен“ . Чрез това писмо папата оказвал голяма подкрепа на Методий.

Въпреки че немците били постоянно опозорявани, а машинациите им запирани, те продължавали да се опитва всячески да пречат на Методий. Това не го спирало да работи усърдно в призванието си. Още години наред, той продължавал да върши делото си из славянските страни, пътувайки от една към друга, преминавайки през много опасности. С времето пътешествията му намалели и като предоставил голяма част от своята работа на учениците си, оттеглил се в манастир, където превел на славянски език тази част от Библията, която не успял да преведе с брат си, както и още много други книги. За всичко това свидетелства Климент Охридски:

„По всички пътища той изпадаше от дявола в много напасти: по пустите места — сред разбойници, по морето — в бурни вълнения, по реките — в ненадейни пясъчни плитчини, та да се изпълнят и с него апостолските думи: „Беди от разбойници, беди по море, беди по реки, беди от лъжебратя; в трудове и мъки, често в бдения, често в глад и жажда“, както и други неволи, които апостолът споменава. След това, като остави настрана всичкия [житейски] шум и като възложи всичките си грижи на Бога, най-напред постави от своите ученици двама свещеници, добри скорописци, и преведе бързо от гръцки език на славянски всичките [библейски] книги в пълнота“.

След като завършил работата си по преводите на светите книги, Методий усетил, че времето му на земята е на привършване. Методий определил един от учениците си, по име Горазд, за свой приемник и убеден, че е завършил всичките си земни дела, предал в утеха и благодарност духа си на Бога в 6393 година от сътворението на целия свят (885 г. сл. Хр.). След смъртта му, Римския папа (както при брат му, Кирил) му дал титлата „Покровител на Европа“, титла, която наистина е заслужил.

Заключение

Кирил и Методий са хора достойни за възхищение – те са мисионери, учени, просветители, писатели, пътешественици, реформатори и най-вече хора верни на Бога и служещи Му през целия си живот. Тези двама братя са достойни за подражание, защото са преобразили живота на цели народи, оформили са историята на много държави и са работили с мъдрост за Божието царство.  Безспорно, живота им е уникален, изпълнен с много изпитания, болка, но и победа. Действително, те са били благословени, както с много мъдрост, така и с много отговорност, можем да се надяваме и да се молим, че и ние ще бъдем благословени като тях.

 

 


 

* Василевс е гръцка титла, използвана от римските монарси. За пръв път тази титла е използвана от император Ираклий (610-641) през 629 година по случай победата му над персите. Дотогава римските императори на гръцки език са наричани автократори. Титлата Василевс е равнозначна на титлите цезар и император.

* Името Методий означава: „човек ходещ в пътя на Господа“

* Логотет е византийска административна титла, равняваща се на държавен секретар и употребявана между 6 и 14 век. Логотетът е главният пазител на закона и държавните приходи. На гръцки език логотет означава „онзи, който води сметките, изчислява и разсъждава (логически)“.

 

Георги Порумбачанов, 15 години


Категории: История, Биографии