3/5 (1156 гласа)

Приказка една за Ябълчан и Мързелан

 

На зелената глава на една височина,

близо до една река,

кацнало дърво.

На него, най-почтен, с обръснат къс перчем,

закачил се Ябълчан,

а отдолу Мързелан.

 

Мързелан под Ябълчан, подсмихва му се хитро.

Вятър клати Ябълчан,

а отдолу Мързелан ,

раззинал си устата и  чака разпрозян, да падне горък Ябълчан,

да му падне право във устата, във устата разпрозята.

 

Види се, обречен май е Ябълчан . . .  

но слънцето напече и глупав Мързелан

по-надолу малко се премести, попремести, понамести.

да му прави сянка Ябълчан,

а пак прозян да си е Мързелан.

 

И тогава Ябълчан, ухилен и засмян

Взе, че тупна на главата, на главата, както е прозята.

И скокна стреснат Мързелан

па търкулна се в реката, в реката от височината.

И цопнал във водата, забрави за мечтата,

да изкльопа Ябалчан, докато е Мързелан.

 

Георги Порумбачанов, 15 години


Категории: Творчество, Забавно