3/5 (1111 гласа)

Двадесет и девети февруари

 

Добър ден! Знаете ли, че този ден, 29 февруари, не съществува? Да, днес календарът ни отбелязва, че сме 29 февруари, но този ден е фалшив. Защо?

Знаете, че една година представлява пълното завъртане на Земята около Слънцето, във всяка година има 365 дни, а във всяка четвърта - 366 дни. Всъщност това не е напълно вярно. В действителност всички години имат напълно еднакъв брой дни, часове, минути и секунди – всяка година е дълга 365 дни, 5 часа, 49 минути и 12 секунди (заявявам това с такава сигурност, защото не съм го смятал аз J). То тогава, защо според календара всяка четвърта година им 366 дни? За да обясним това, ще трябва да се върнем назад във времето, първо - с около 2057 години в Древен Рим, а след това, от него момент,  ще трябва да отидем 1627 години по-късно, по времето на папа Григорий XIII.

                През 45-та година преди Христа, знаменития пълководец и Римски император Юлий Цезар, първият от Цезарите на Рим, добавил 67 дни към годината. Това той направил, с цел да поправи възникналите проблеми между календара, използван от римляните дотогава и годишните сезони, които изглежда не били особено съгласни с този римски календар. Римляните са използвали  лунен календар, състоящ се от 12 месеца, от които седем имали 29 дни,  четири имали 31 дни, а самотният февруари още тогава е имал само 28 дни, общо годината им имала 355 дни. Нека тук да отбележа, че римляните са били странни хора и поне в началото не брояли годините като единица, съставена от месеци, а ги наименували според консулите, които тогава управлявали народа. Друг интересен факт за римската година е, че февруари е бил разделен на две части, поради това, че римляните отбелязвали религиозния край на годината на 23 февруари. Но да се върнем на темата. Понеже календарът им не съответствал на слънчевата годината, с времето, месеците започнали да се разминават със сезоните. Макар римляните да добавяли, от време на време, по един нов временен месец, за да ги синхронизират, все пак, лека полека, сезоните и календарните месеци започнали да се объркват все повече, но точно тогава в 45-тата година пр. хр. Юлий Цезар взел проблема в своите славолюбиви ръце. Следвайки съвета на един египетски астроном, Цезар добавил към текущата година 67 дни, за да върне месеците обратно при съответстващите им сезони. Това решило проблема с евентуалните летни снеговалежи. След това, променил числото на дните в 11 от месеците, добавяйки с един или с два дни повече, към някои от тях. Само самотният февруари си останал, както и преди, с 28 дни, но с тази разлика, че с цел да се предотврати разместването календарните месеци от сезоните, към които принадлежат, календарният 28 февруари е траел 2 реални дни. Според новият календар, годината е била съставена от 365 дни и 6 часа. Този календар на Юлий Цезар става известен като Юлианският календар и в продължение на почти 16 века бива използван от целият западен свят (по точно Европа).

                Сега е време да посетим папа Григорий XIII и да видим промяната, която направил на Юлианският календар, защото, колкото и точен да е бил той, все пак имал една малка грешчица, която в течението на времето заплашвала отново да измести месеците от определеното им място. Тази грешка е била забелязана поради това, че 21 март, денят на който се празнувало Възкресение Христово, бавно започнал да се отдалечава от кореспондиращото с празника пълнолуние. След внимателни проучваният и изчисления, от страна на йезуитският астроном и математик Кристофър Клавиус, се открива, че всъщност годината е съставена от 365 дни, 5 часа и 49 минути, което означава, че е с 11 минути по-кратка, от тази, в календара на Юлий Цезар. Точно поради тази малка грешчица 21 март в продължени на 16 века бавно се е придвижвал, и е сменил мястото си, с едно, което е няколко дни по-нататък от определената му в Юлианският календар позиция. След завършването на калкулациите, през 1582 година, с папски едикт, папа Григорий XIII въвел новият календар(наречен Григорианският календар) в Европа, а после той бива пренесен и в двете Америки и оттогава насам, по-голямата част от света все още използва Григорианският календар. 

                Предполагам сега разбирате, защо се добавя един „фалшив“ ден на всяка 4-та година, нали? Предполагам, че също така и сте обърнали внимание на факта, че една малка грешка от единадесет минути е достатъчна да разстрои програмата на цял месец. Е, ето ви за край, още един интересен факт: Григорианският календар също не е напълно точен. Ако си спомняте в началото казах, че годината се състои от 365 дни, 5 часа, 49 минути и 12 секунди, това означава, че след 8 000 години, Григорианският календар ще изостане с един ден от реалността, и през нея година хората ще бъдат принудени да добавят не един, а два дни към календара си.

v


Категории: История