3.1/5 (1112 гласа)

Работливко и Мързеливко

Зелената количка винаги изпреварваше черната. Изглежда, че черната беше много лека и не успяваше да се засили по наклона. Коцето отстъпи крачка назад, но без да иска бутна кутията с моливи.

Той се огледа наоколо. По пода имаше разпилени моливи, колички и топчета. Неговите войничета все още се целеха по крепостта, която вече беше в руини от разхвърляни ролки от тоалетна хартия. По рафтовете имаше купчини с тетрадки, хартиени самолетчета, книги и хартиени гюлета (войничетата така и не бяха успели да превземат етажерката).

Коцето си каза: „Тази стая май има нужда от почистване“. Погледна към количките и се сети че не е играл с камиончето и с червената си количка. Мързеливко доволно потри ръце.

Работливко реши, че е време за действие и каза:

- Коце, много ти е разхвърляна стаята. Дай да я почистим!

- Защо ми пречиш да си играя!? После ще почистя. Има време...

- Виж часовника! Oстава само един час до вечеря!

- Е, че какво от това, ще почистя след вечеря - опита се да се измъкне Коцето.

Той продължи да си играе с количките, но играта му не спореше... Наистина трябваше да почисти стаята.

Стана и започна да събира хартиените гюлета от етажерката. Мързеливко се стресна:

- Ехей, Коце, забрави ли? Щеше да играеш на компютъра преди вечеря.

- Ей, вярно, забравих за играта...

- Пък и виж тези самолетчета - няма ли да бъде забавно да ги пускаш през прозореца – продължи Мързеливко.

- Да, разбира се! Ще бъде много забавно! – усмихна се Коцето.

Той отвори прозореца, уж за да проветри, но всъщност планираше да пусне няколко самолетчета.

- Коце, чакай малко! Трябва да почистим преди вечеря! - напомни му Работливко.

Коцето остави самолетчето и продължи да събира хартиените гюленца. След това започна да подрежда тетрадките. Мързеливко му ги дърпаше и го убеждаваше:

- Хайде сега, не подреждай чак пък толкова прилежно. Тази купчина тетрадки си изглежда добре. Остави си я така!

- За теб всичко изглежда добре, но после на мен ми се карат - отвърна Коцето.

Свежият въздух беше изпълнил стаята и работата вървеше добре. Коцето се беше поизморил, но пода и рафта бяха почистени и Работливко беше безкрайно щастлив. Мързеливко не се виждаше никъде.

Тогава Коцето чу един бодър глас да казва:

- Добро утро, мойто момче! Виж какъв хубав ден е днес!

- Мамо, мамо, искаш ли да ти разкажа за Работливко и Мързеливко? - извика Коцето и скочи от леглото си, за да погледне свежото утро през отворения прозорец.

 

Историята написаха: Боби и мама


Категории: Творчество, Характер, Забавно