3/5 (1076 гласа)

Истински герой

В едно царство всички животни били в мир. Помагали си, работели заедно, играели заедно.

Но имали един враг - лешоядът, страшен и зъл. Веднъж дошла вест, че лешоядът бил откраднал любимата златна топка на царя. Животните били разстроени, защото царят им тъжал за изгубеното съкровище, което му било скъп спомен от славна победа.

Чуло за бедата едно куче. То не било много смело, но решило да помогне с каквото може. Рано сутринта излязло от дома, за да търси лешояда.

Лешоядът обитавал една мрачна долина - много, много далеч от царството. Близо до него живеели гарваните - неговите шпиони...

Кучето вървяло през гъста гора. Всяко помръдване на храстите карало нашия герой да трепери от страх и въпреки това той продължавал да върви все напред. И ето че кучето се озовало на една открита полянка с много ароматни цветя.

Знаело, че е близо до целта си и затова решило, че ще е по-добре да бъде под прикритие, за да не го забележат гарваните. Затова продължило на четири крака, като използвало за прикритие високите треви.

Точно когато стигнало средата на полянката, забелязало нещо черно, което летяло в синьото небе. Кучето надушило миризмата на  гарван.

За да избегне срещата с коварния шпионин, кучето се оттеглило в най-близкия храст. Скрито сред гъстите клонки, то можело спокойно да наблюдава приближаващия се неприятел. Гарванът прелетял наблизо и отминал. Кучето не го видяло повече. То излязло от своето скривалище и продължило пътя си.

Скоро след като свършила полянката, то превалило един хълм и пред погледа му се открил мрачният замък на лешояда и, както винаги, наоколо имало много, много гарвани.

„Сигурно - казало на себе си кучето - лешоядът не мисли, че е в безопасност, щом е пуснал толкова шпиони. Нищо чудно, та нали е крадец! Ще трябва да внимавам!“

То видяло няколко храсталака, които му осигурявали добро прикритие, докато стигне замъка. Започнало да се прокрадва като сянка от храст на храст. Така стигнало до огромна порта, а от двете й страни - стълби. Кучето се заизкачвало по дясната стълба.

Когато стълбите свършили, то се озовало в една зала, а в залата - златната топка на царя и до нея... Кучето не повярвало на очите си: до нея стоял самият лешояд!

За щастие, той бил с гръб към него и се наслаждавал на златната топка. Това дало възможност на нашия герой да се скрие в едно буре, съвсем наблизо. Бурето имало дупка и оттам кучето наблюдавало движенията на лешояда.

След малко опасният крадец тръгнал надолу. Веднага щом напуснал залата, кучето изскочило от бурето и се затичало към златната топка, грабнало я и се втурнало по стълбите, а накрая се шмугнало в храстите. Но гарваните го видели и литнали след него.

Сърцето на кучето затупало лудо, но то решило да не мисли за страха, а събрало цялата си смелост и побегнало с всички сили. Неговите преследвачи го гонели свирепо. Най-сетне стигнали до гъстата гора, кучето се втурнало в най-преплетения храсталак, а гарваните го изгубили от поглед и изпаднали в недоумение.

Чували се гневните крясъци на гарваните, които го търсили. Когато не могли да го намерят, те се отказали и отлетели обратно към мрачната долина където бил замъка на лешояда.

Кучето излязло от храстта и се върнало в царството на животните щастливо, че може да върне златната топка на своя цар. Всички го поздравявали за смелостта, а то било най-доволно от това, че е успяло да победи страха си.

И всички заживели както преди, без никой да ги безпокои!

 

Поука: Истински герой е този, който е готов да се жертва за другите. Смелостта не е да не се страхуваш, а да преодолееш страха си.

 

Приказката написа: Марти, 9 г.


Категории: Творчество, Характер