3/5 (1402 гласа)

Коне

Конят е приятел на човека от много години. Той му служи в селско-стопанската работа и като превозно средство. Днес поради неговата грациозност, бързина и подвижност, той се използва и за спорт и развлечение.

Конете са стадни животни. Свикнали са да живеят в група, където се чувстват спокойни. Те са плахи и техният инстинкт ги кара да са винаги готови да побегнат, за да се спасят.

Конските сетива са много чувствителни. Слухът и обонянието им са толкова силно развити, че са способни да усетят опасността още отдалече.

Породи коне

Фризийски кон

Фризийските коне са известни със своя дружелюбен характер и красива външност.

Те са много високи и винаги са черни. Притежават изразителни очи, широки ноздри, дълга шия, мощни плещи, здрав гръб и силно тяло.
Около копитата си имат косми, образуващи нещо като ботушки, които ги правят много привлекателни.


Съществува традиция, която някои хора спазват, да не им се режат гривата и опашката. Затова много често красивите им, дълги и гъсти украшения стигат чак до земята.

 

Джипси ванър

Не се знае от къде точно произлиза тази порода, но със сигурност може да се каже, че има нещо общо с румънските цигани. Те са я отглеждали като животно за тежък труд.

Джипси ванър е много спокоен и флегматичен кон, който се изморява при по- продължителен галоп. Той притежава изключително гъста и буйна грива, широк гръб и мощни рамене.

Кобилите от тази порода могат да се използват за майки кърмачки на чистокръвни жребчета, защото произвеждат много мляко.

Източнобългарски кон

Конете от тази порода, са сравнително високи. Имат права шия, добре изразени сухожилия и здрави копита. Представителите на породата са мощни, красиви и с благороден външен вид.

Те са най-подходящи за класическите видове конен спорт (обездка и прескачане на препятствия), както и за любителска езда.

Чистокръвен английски кон

Чистокръвният английски кон е доста висок, има удължена шия и почти квадратно тяло. Главата му е леко заострена в долния край.

Погледът му е жив. Кожата е нежна, с добре очертани кръвоносни съдове по главата и крайниците. Шията му е права, дълга, покрита с плътна мускулатура.

Тази порода коне е най-широко разпространената в света и се използва за основа на много други породи. Създадена е в Англия и постепенно е задоволила нуждите на конния спорт. Чистокръвният английски кон се нарича още чистокръвен ездови кон.

Тракененски кон

Тракененският кон има масивно, много мускулесто и добре сложено тяло. Сухожилията на крайниците и шията му са добре изразени. Височината на холката е средно 162 сантиметра.

Родината на породата е Източна Прусия, но в момента повечето коне се намират в Полша. Те се представят добре в дисциплината обездка.

Конете от тази порода могат да бъдат с всякакъв цвят.

Будьоновска порода коне

Тези коне притежават издължена и изразителна глава, на която ясно изпъкват очите. Имат здрава костна система и висока холка, която достига до 162-168 сантиметра.

Съвременният будьоновски кон е преди всичко спортен кон. В историята на неговата порода има олимпийско злато и европейски победи.

Днес тези коне са готови да се състезават на едно ниво с тракенерите и чистокръвните английски. Продадените в чужбина будьоновски коне постигат високи резултати в състезания от международно ниво.

Арабски кон

Арабският кон съчетава сила, издръжливост и елегантен външен вид, несравним с нито една друга порода. За него спокойно може да се каже, че съчетава във висока степен и буйния, и спокойния темперамент и е пълен с енергия.

Неговата глава е малка, суха и издължена в частта на муцуната. Очите са изразително изпъкнали. Гривата е буйна. Ръстът е среден, мускулите – силни, плешката е дълга и полегата, а гърбът – широк, закръглен и добре замускулен. Конят притежава грациозна фигура с лебедова шия, а косъмът му е сив, кестеняв или алест.

Породата е предназначена предимно за езда.

Интересни факти

Цветовете на конете

Учените са определили базови или основни цветове при конете: алест, кестеняв, кафяв и черен. Всички останали цветове са производни от базовите.

Алест цвят

Да бъде един кон алест означава, че гривата, опашката и космите на тялото му са в един и същ нюанс. Няма значение какъв цвят точно е конят, важното е цялото му тяло да е с едно и също оцветяване.

Алестите коне могат да имат по някое бяло петно, но това няма значение за определянето им като алести.

Кестеняв цвят

Това е един от най-разпространените цветове при конете. Когато един кон е кестеняв, това означава, че опашката и гривата му са черни, а тялото му е в друг цвят. Най-често тялото му е кафяво.

Има различни нюанси - светло кестеняв, кестеняв и тъмно кестеняв.

Сив цвят

Сивият цвят всъщност е бял. Конете, които се наричат сиви, се раждат черни и малко по малко с времето под черните косми израстват бели. По този начин те побеляват, но се определят като сиви.

Този процес се проявява различно при различните коне: при някои - много бързо, а при други - по-бавно.

Класическите видове конни състезания

Обездка

При този вид конен спорт ездачът и конят се движат в ограден манеж, покрай чийто стени са разположени букви. Жокеят изпълнява дадена програма, различна за всяко състезание. Ездачът трябва да язди коня си от дадена буква до друга по определената програма, в която се съчетават различните видове галоп и тръст. Който от всички състезатели се справи най-добре и най-бързо, побеждава.

 

Прескачане на препятствия

Прескачане на препятствия, или конкур-ипик, се провежда на специален състезателен плац с 9 до 16 препятствия, подредени така, че, за да ги преодолее всичките, състезателят трябва да прави завои. Пътят, който изминава ездачът с коня си, се нарича паркур и е дълъг около 500- 600 метра. Според категорията на конкур-ипика височината на препятствията e от 1 до 1,60 м.

При прескачането на препятствията отделните ездачи преминават състезателния плац поединично. На всеки състезател се измерва времето, за което е изминал паркура от старта до финала. При събаряне на препятствие, спиране, заобикаляне или неподчинение на коня се отбелязват съответния брой наказателни точки според изискванията на правилника.

Главни амуниции на коня

Седло

Седлото представлява седалка за ездача, която се слага върху гърба на коня и се закопчава под корема му.

Стремена

Стремената са всъщност дупки, направени от желязо или от месинг, които висят отстрани на седлото на дълги каиши, наречени стременници. Ездачът пъха крака си в тях.

Трензела (удило)

Трензелата представлява две железни дъгообразни колена, вътрешните краища на които свършват със закръглени гривообразно споени дупки, вкарани подвижно една в друга. Те се прикачват към юздечката, която включва тях, оглавник и поводи. Трензелата се вкарва в устата на коня и когато юздите се дръпнат, тя се завърта и се забива в устата му, което му причинява неудобство и помага за овладяването на коня при нужда.

Поводи

Повода е кожен ремък, закачен за халките на трензелата и служещ за управление на коня.

 


Препускат коне
в лудешки вихър,
огън изскача от копитата,
мълнии от ноздрите.
Препускат коне из нивите
със зърно засеяни
и тъпчат с копита
посевите покълнали.
Вятърът свири
 в ушите им
и развява гривите.
Запенени, мокри,
но те не спират.
Препускат коне,
надбягват се с вятъра.

(от Евгения Тодорова)

 


Съставил: Боряна, 12г.

PDF версия


Категории: Биология, Забавно