2.9/5 (889 гласа)

Барокова музика. Георг Фридрих Хендел

През 1685 година в Германия се раждат двама много талантливи композитори - Георг Фридрих Хендел и Йохан Себастиан Бах. И двамата са виртуозни изпълнители на орган и в края на живота си и двамата ослепяват (преминавайки през неуспешни операции на очите при един и същ хирург). Но като цяло, това са приликите в техните житейски съдби. Бах живее тихо и скромно и никога не излиза от Германия, а Хендел е смятан за горд човек с неукротим нрав, който живее и твори в Англия и Италия. Въпреки, че понякога Хендел бил груб и арогантен, критиците му са съгласни, че въпреки характера си, той бил честен, щедър и добронамерен човек.

За разлика от Бах, Хендел не произлизал от музикално семейство. Баща му искал той да стане адвокат и се опитвал да го предпази от това да стане музикант. Въпреки това, Хендел се научил да свири на клавикорд – ранен струнен инструмент приличаш на пиано, и станал доста добър на него. Въпреки, че баща му умира, когато Хендел бил на 12 години, от уважение към него, Фридрих постъпил в Юридическия факултет в Хале. По-късно го напуснал и се посветил изцяло на музиката.

Хендел пътувал из цяла Европа. Бил роден в Саксония, но се преместил в Хамбург, където бил единствения за онова време оперен театър в Германия. Там той написал първите си опери, чиито премиери преминали при голям успех. Няколко години по-късно, той заминанал за Италия, където оперите били много популярни и където можел да научи новостите в този жанр. Първата голяма опера на Хендел била изнесена във Флоренция през 1707 г. когато бил на 22 г. След това заминал за Рим където започнал да пише църковна музика за Католическата църква. След Рим, той отишъл в Неапол, а след това във Венеция, като продължавал да пише опери.

Един италиански композитор, наречен Доменико Скарлати, се състезавал с него по свирене на клавесин. Победител не бил излъчен, тъй като силите им били равни, но на орган сам Доменико признал първенството на Хендел. (Музикалните „дуели“ били много популярни по онова време). Двамата композитори станали добри приятели.

Хендел се върнал в Хановер, където бил назначен за капелмайстор (музикален директор към монарх, благородник или църква). Той получавал добра заплата и имал правото да си вземе цяла година ваканция, която използвал за да отиде в Лондон и да пише още опери.

Оперите били модерна форма на развлечние за хората в Англия и Хендел веднага станал много популярен в елитните среди. По онова време, оперите не били толкова сериозни събития, каквито са днес. Хората отивали да чуят своите любими оперни звезди. По време на представлението те играели карти, разговаряли помежду си, разхождали се и се смеели. Изпълнителите на сцената също не били много сериозни, в това което правели – когато не пеели, те отивали в публиката или си говорели помежду си.

През следващите 6 години от живота си, Хендел живеел и работел в Лондон и в Хановер. Той бил добре приет в английския кралския двор и пишел музика за много официални случаи, на които присъствала английската кралица Анна. При един от престоите си в Лондон, той се задържал две години, въпреки че получавал заплата от хановерската княгиня София. И тъкмо когато се канел да се върне в Хановер, английската кралица починала и на трона се се възкачил синът на хановерската княгиня – Георг, наречен крал Джордж I. За щастие, той простил на Хендел и дори удвоил заплатата му! Според една популярна история, Хендел решил да направи нещо, с което да си осигури благоразположението на новия крал. Той написал известното произведение „Музика на водата“, която била изпълнена по време на една кралска процесия по река Темза. Все пак, историците смятат, че двамата са се помирили много преди тази процесия.

Из "Музика на водата"

През 1719 г., в Лондон била открита „Кралската академия на музиката“, в която се изпълнявали предимно италиански опери за забавление на аристокрацията. Хендел бил назнзчен за директор. Той бил удивително трудолюбив композитор и написал много опери в италиански стил. За коронацията на новия крал Джордж II, Хендел написва четири химна, между които и "Садок свещеникът“, който се изпълнява оттогава насам по време на всички коронации във Великобритания.

Хендел бил добър бизнесмен и за разлика от повечето композитори, бил в доста добро финансово положение.

Постепенно, италианските опери загубили популярността си в Англия и Хендел започнал да пише оратории. Ораториите приличат малко на опери, но са базирани върху библейски теми, нямат сцена (актьори и декори) и съответно в тях не се използват костюми. Натрупаният огромен творчески опит помага на Хендел да напише грандиозни, неповторими в музикалната история, епични музикални картини на исторически събития и цели епохи. Когато изучава ораториите му, един друг велик композитор, Бетховен, възкликва: „Ето от кого трябва да се учим да постигаме с най-скромни средства потресаващи ефекти.“

Най-известната оратория на Хендел е „Месия“, в която той описва живота на Исус от раждането до възкресението Му, използвайки много пасажи от Библията. Днес, много хорове изпълняват тази оратория на Рождество или Великден. Продължителността й е около 3 часа, а Хендел я е написал за 24 дни без да напуска дома си!

Има много истории свързани с написването на „Месия“. Един ден докато Хендел пишел хорът „Алелуя“, прислужникът, който както обикновено му носел храна, с учудване открил, че композитора плачел! Хендел му казал: „Мисля, че видях пред мен цялото Небе и самия Бог Всемогъщи!“

Друга популярна история за хорът „Алелуя“ е тази, че когато крал Джордж II го чул при първото му изпълнение в Лондон, той бил толкова развълнуван, че станал на крака. По тогавашният протокол, когато кралят се изправел, всички трябвало да се изправят, така че цялата публика също станала на крака. Оттогава насам, когато се изпълнява тази част от ораторията „Месия“, хората от публиката се изправят.

През 1759 г. по време на последното изпълнение на „Месия“, което Хендел дирижирал (послучай 74-тата му годишнина), той отговорил на ентусиазираните ръкопляскания на публиката с думите „Не от мен, а от Небето идва всичко!“

Очаквайки смъртта си, след последния си концерт, Хендел споделил с приятелите си, че единственото му желание било „да умре на Разпети Петък, с надежда да се събере отново със своя Господ и Спасител в деня на Неговото възкресение“. Той умира в съботата след Разпети Петък и е погребан в Уестминистърското абатство.

Хендел е написал много оратории по библейски теми, като надеждата му била посланието им да променя хората. Музиката му, и особено ораторията „Месия“, продължава и до днес да променя живота на хората, защото прокламира Евангелието.

 

Най-известната част от ораторията-шедьовър на Хендел, хорът "Алелуя":

Текстът на хорът "Алелуя" на български:

|: Алелуя! :|
|: Защото Господ Бог Всемогъщи царува!
Алелуя! Алелуя! Алелуя! Алелуя! :|

Световното царство
стана царство на нашия Господ,
и на Неговия Христос; и на Неговия Христос;
и Той ще царува за вечни векове,
и Той ще царува за вечни векове.

|: Цар на царете и Господ на господарите, :|
и Той ще царува за вечни векове,
Цар на царете, за вечни векове,
и Господ на господарите,
|: Алелуя! Алелуя! :|

 

Опитайте се да отговорите на следните въпроси:

  • Музиката на хор "Алелуя" описва ли могъществото на Царя?
  • Можете ли да чуете и различите различните гласове и техните мелодии и партии?
  • Как оркестърът поддържа певците?

 

Използвани материали:

  • Биографии на композитори
Поредица "История на музиката":

 


Категории: История, Музика