3.2/5 (72 гласа)

Гълъбчето пак е тука

Детски стихове от Желязко Шопов

МОЛИТВИЧКА

Всяко нещо Ти създал си.
Всичко храниш Ти.
Слонове и малки мравки –
всичко Ти благодари.
Всяка мъничка тревичка
пий вода от Теб.
Храниш малката пчеличка –
тя ни храни с мед.
И затуй сме благодарни.
Винаги преди храна
казваме Ти, мили Боже,
своето „Благодаря“.

КАКТУСЪТ

„Колко е бодлив” –
казвате ми всички.
Прави сте, аз зная,
имам си бодлички.
Но Стопанинът грижовен
ме полива със водичка.
И бодлите не го плашат,
милва ме с ръчичка.
И ще цъфна аз отново
другата година,
Да е много по- красива
Тази Негова градина.

РУЧЕЙЧЕ

Малко ручейче пенливо,
идващо от снежна планина.
Малко ручейче игриво
носи влага, мир и хладина.
И цъфтят, цъфтят край него
вредом чудните цветя.
Малко ручейче звънливо –
тъй далече от света.

МЕЧО И МЕДА

Мечо искал да си вземе мед,
ала пчелите са навред.
Към кошера се тихо приближил,
погледнал го със поглед мил.
Посегнал с лапа, за беда –
пчеличките видели таз вреда.
Забили те жила в неканения гост.
Кълба той правел, правел мост.
Накрай цамбурнал във реката
и апетита охладил в водата.
И разбрал от таз беда –
трудно взема се меда.

УРОК

Гледай кученцето малко
родителите свои джафка.
Жалко.
А виж котенцето само
как сладко казва – „Мамо, 
мамо“.
От него ти, дете, се поучи.
Да слушаш възрастните
ти се научи.
Недей да чоплиш семки
по земята.
Не казвай лоши думи
със устата.
Пред блока със метличка
помети
и добро дете ще бъдеш ти.

ТАТКО

Колко е високо на гърба на Татко.
Близо е небето и така е сладко.

Татко ми е конче. С Него аз препускам.
Дава ми бонбонче често след закуска.

Грижи се за всичко. Радостно е с Него.
Като волна птичка – облака къде го?

Топлина усещаш върху раменете.
Татко да обичаш – хора туй помнете.

    

УРОК ЗА ВЪЗРАСТНИ

Тези мънички очички,
тези палави ръчички,
туй уплашено сърненце –
кой направи ги, детенце?

Слушай, слушай, мили чичко,
Татко Бог създал е всичко.
И това добре да знаеш,
иначе да се покаеш.

  

ТРИТЕ ДУМИЧКИ

Има думички чудесни.
За запомняне са лесни.
Заповядай, Благодаря и Моля.
Показваш с тях Божията воля.

Решиш ли от сърце – ти давай.
Кажи тогава – заповядай !
А дават ли ти – ти благодари
и нека радост в тебе да гори.

Моля е следващата дума.
Не се изтрива тя със гума.
И във добро и във неволя –
казвай думичката – моля!

Показваш с тях, че си възпитан,
показваш ти, че си обичан,
с тези думички вълшебни
които са така потребни.

ПЛУВАЙ БЪРЗО ЗЛАТОПЕРКЕ

Плувай бързо, златоперке.
Плувай бързо на проверка,
че във нощния сумрак
появил се е котак.

И поставил е примамки –
царевичка, житце, сламки.
Иска той във нощен мрак
да ви хване със мерак.

Плувай бързо, златоперке.
Плувай бързо на проверка.
Запалете вий фенери,
та котака да трепери.

ГЪЛЪБЧЕТО ПАК Е ТУКА

Гълъбчето пак е тука –
ти му дай трошички.
Не ги хвърляй на боклука
както правят всички.

Там има котки страшни
с блеснали очички.
Те по улиците прашни
дебнат всяка птичка.

Гълъбчето пак е тука –
ти му дай трошички.
Не ги хвърляй на боклука
както правят всички.

ИЗПОВЕД НА ПЕШКАТА

Аз съм само малка пешка
и за другите съм смешка.
По шахматните квадрати
ме обстрелват с автомати.
Но ще викна офицера
да ми прави той кариера.
До последното квадратче
ще ме пази мойто братче.
И ще стана аз голяма.
И ще стана просто Дама,
тъй решителна и смела –
победата в ръцете взела.
Но убиха офицера
дето прави ми кариера.
Ала няма аз да плача.
Ще накажа в миг палача.
Вече аз не съм ви пешка,
нося на Царица дрешка.

ГРЕШКАТА НА СВЕТОФАРА

Грешка има този светофар.
Светне ли за нас зелено
те натискат пълна газ
без да е сменено.
Те пресичат преди нас,
а зеленото човече
ни подканва с този цвят:
Преминай вече !
Грешка има този светофар.
Мигне ли с око червено,
пешеходци тръгват пак
без да е сменено.
Грешка има този светофар.
Права май е мама.
Щом ни светва знак зелен
значи е измама.

 

КОМАР МУЗИКАНТ

Искам вече да заспя.
Дръпнал съм перденцето,
ала той, комара,
право на ушенцето.
Свири на китара,
прави серенада.
Да забие в мен хоботче
иска за награда.

ГЛЕДАМ АЗ ЕДНА КОЗА

Гледам аз една коза
дъвче нашата лоза.
Няма грозде тя да има,
а пък идва люта зима.

Трябва да спася лозата.
Ох, нахална е козата.
Но ще хвана аз тояга
и козата ще избяга.

КАРАМ ВЕЧЕ КОЛЕЛО

Карам вече колело
долу на паважа.
Пъча се на него горд.
Колко много важа.
То е с трички колела –
батко ми се смее.
Вятърът вечерен пак
къдрите ветрее.
Мама каза „Стига веч!
Ти – на тротоара.”
Ох, затуй ли иде реч?!
Как там ще се кара?
Пешеходци там вървят
аз на колела съм.
Правилник не знаят те,
трябва да наваксат.

ЮНАК

Въртя педали със краче
там до тротоара.
Ех, че силно съм момче
и не се умарям.
Само дето таз дъска
е така висока.
Мама идва най-подир
и ме гали с кока.
Тя помага, срам не срам,
аз да я премина.
Ще се справя, зная, сам
другата година..

ШАРО, ШАРО, СТИГА ЛА

Шаро, Шаро – стига ла.
По-добре при мен ела,
да те погаля със ръка.
Стига вече – ха така.
Кокъл малък ще ти дам,
да не чувстваш се ти сам.

МЪРЗЕЛИВАТА КОТАНА

Нашата котана
мишка пак не хвана.
Гледа тя софрата,
вре се във краката,
да ѝ хвърлят нещо
вкусно и горещо.
Викаме на таз котанка –
Мързеланка.

МОЛИТВА ЗА ПО-ГОЛЕМИТЕ

Ти си Хлябът на Живота
в радостен и тежък час.
И строшаваш в миг хомота
щом погледнеш в нас.
Затова на таз трапеза
Господи, бъди със мен.
Как нуждая се от Тебе!
Нахрани сега и мен.
Аз ти давам двете риби –
да ги умножиш.
Гладни, бедни да нахраниш,
болни - изцериш.
Колко хубаво е с Тебе,
Господи, сега.
Ти бъди на таз трапеза,
чак до вечността.