3/5 (1287 гласа)

Пилигримите

 

През 1620 г. едно корабче потегля от английския град Плимут към тогава още неизследваните земи в Америка. Корабът бил пълен с окъсани и измъчени хора, наречени заради множеството си странствания - Пилигрими (идващо от думата „pilgrim” - странник). Пилигримите са известни с това, че били едни от първите английски колонисти, които събрали достатъчно смелост да пропътуват хиляди километри, за да се заселят на див и неизследван континент, пълен с непознати опасности. 
Знаете ли, че Пилигримите въобще не са искали да отиват в Новия Свят? Единствената причина за отиването им на Запад е било желанието да имат религиозна свобода, за да изповядват християнството, както те смятат за правилно.
         В началото на XVII век в Англия имало религиозно разцепление в три основни християнски течения – Англиканската църква, Пуританите и Отцепниците (или Пилигримите). Първото  течение  - Англиканската църква, имало най-много поддръжници, понеже от много години е била единствената християнска общност в Англия. Обикновените хора са учили и са предавали доктрините й на децата си, а те - от своя страна, на техните. Отначало, Англиканската църква била част от Римокатолическата, папата в Рим започнал да изпраща инквизитори, които изгаряли на клади всеки човек, отказващ да се подчини на католическата църква или да оспори доктрините й, било то той прост и беден селянин или богат и умен граф. След като папата отказал да даде позволение на Крал Хенри VIII да се разведе, той обявил Църквата в Англия за независима, заявявайки че папата няма повече никаква власт над неговото кралство. От тогава нататък властта над  Англиканската църква била в ръцете на монарсите. Така тиранията на папата си заминала и повече не се вестила, въпреки многобройните опити католическата църква да бъде върната на власт.  По времето на Джеймс I (1603-1625) се появили хора, които смятали че въпреки и официално отделена от Римокатолическата, Английската църква продължавала да функционира като нея. Главната им цел е била да пречистят Англиканската църква от всички Римокатолически елементи. Затова се нарекли Пуритани, идващо от английската дума „pure” -означаваща „чисто, пречистено”. Пуританите били предимно от по-богатите слоеве на обществото и ....................по-късно основали Американския град Бостън, тъй като мнозина били от английски град, носещ същото име. Третата група била наречена Отцепници, защото те не искали да имат абсолютно нищо общо с Англиканската църква, а се събирали в собствени църкви.  Те смятали, че всяка Църква трябва да се управлява сама, без да има някаква църковна йерархия  извън самата нея.
         Отцепниците, или както ги нарекли по-късно Пилигримите, били пръснати по цялата страна, но въпреки това били много сплотени като общество. В едно градче наречено Скруби, те имали собствена църква и никой не им пречил да се събират или да говорят каквото искат, но това  не се понравило на Джеймс I. Кралят на Англия видял потенциална заплаха в Пилигримите и започнал жестоки гонения и избивания срещу тях. Мнозина били заловени и убити, но по-голямата част решили и се преселили в Холандия, където по-това време имало пълна религиозна свобода за всички християни. Много мъки им струвало да се прехвърлят в Холандския град Амстердам, до който можело да се стигне най-лесно и затова всички се отправяли натам. За да стигнат до там трябвало да успеят да се измъкнат от Англия, без да бъдат надушени от кралските екзекутори. В самия Амстердам, Английското влияние било много силно и Холандските власти ги потискали с каквото могат  и Пилигримите не намерили покоя, който търсели. Насочили се на юг, където намерили един град, който описват като „прекрасно, зелено и спокойно място”.  Макар и да живеели относително мирно в Холандия, Пилигримите все пак не искали децата им да се родят и да отраснат холандци, нито пък да забравят родния си език, а да се върнат в Англия било равносилно на смърт. Тогава очите и мислите им се обърнали на запад - към Америка, за която чували, че въпреки и официално владение на Англия, там краля нямал кой знае каква власт . Повечето от Пилигримите се събрали и решили да изпратят молба до Лондонската компания да им даде позволение да се заселят в Америка. Макар и гонени, Пилигримите не били без приятели в Англия. Сър Едуин Сандис  решил да им помогне. Чрез неговата помощ те получили разрешение да се заселят на територията на Лондонската компания, територия, която й била дадена още след първата експедиция на англичаните до Америка. Английските владения в Америка били разделени по следния начин: половината територия се давала на Лондонската компания, а другата половина на Плимутската компания, всички колонии се задължавали да плащат данък на краля на Англия.
Изпратили и молба до Джеймс I, в която искали официално позволение за религиозна свобода, Джеймс отказал, но обещал да не им пречи да заминат. 
Пилигримите екипирали дава кораба Мейфлауър и Спидуол и двата кораба били малки, но все пак били  годни за плаването до Америка. От Холандия те се отправили към Англия, тъй като Мейфлауър очаквал Спидуол в град Саутамптон. След като отплавали от английските брегове капитана на Спидуол се оплакал че кораба му имал течове и не смеел да предприеме такова далечно пътуване. Затова се върнали обратно и  поправили кораба, но скоро след като отплавали капитана повторно се оплакал от течове и затова двата кораба пак се върнали този път в Плимут където след подробен оглед на кораба се решило, че не е годен за плаване. Напълно сигурно е, че Спидуол е бил едно малко, изгниващо корабче, но също така е сигурно че капитана на Спидуол не е искал да замине за Новия Свят. Всички пътници от Спидуол се прехвърлили на Мейфлауър, а кораба общо бил напълнен с около 100 пътници и 66 души екипаж, така най-сетне Пилигримите се отправили към Америка.  
         Малкото корабче било тласкано из океаните цели два месеца, през което време голяма част от хранителните запаси свършили, но накрая мъките на Пилигримите свършили и те видели ЗЕМЯ. Зарадвани, веднага акостирали и благодарили на Бог за това че ги е спасил от океанските вълни. Местоположението на първото им слизане е било Кейп Код, мястото било много неплодородно и далеч на север от земите които трябвало да стигнат. Затова качили се отново на Мейфлауър и отплавали на юг, но срещнали насрещни ветрове, течения и непознати островчета. Поради тази причина обърнали отново и плавали на север докато не намерили що годе подходящо място в пустошта за основаване на колония. Нарекли колонията Плимут, защото така се е казвал последния английски град, в които стъпили, а и защото земята принадлежала на Плимутската компания, с която се надявали да се оправят по-късно. Преди да слязат и да започнат да строят къщи и да обработват земята водачите им се събрали и решили, че без централизирано управление ще има голяма неразбория в колонията, затова избрали измежду себе си губернатор, който да има власт над всяко начинание на колонията, първия губернатор се наричал Уилям Брадфорд. След слизането в Америка настанали много трудни дни за Пилигримите. В продължение на месеци те се борили за да не умрат от глад, понеже храната която донесли била много недостатъчна, а заради забавянето на тръгването им вместо лятото те пристигнали в средата на зимата. Почти всички се разболели с изключение на 7 човека, които се грижили за над 100 – готвили, ловували, поваляли дървета. Въпреки всичките трудности повечето преудоляли зимата и се изправили на крака. С идването на пролетта, кораба Мейфлауър отплавал обратно за Англия за да зареди провизии,  но никой от Пилигримите не се върнал с него, въпреки болестите и опасностите. Пролетта донесла много храна и опасността от гладна смърт била премахната, но се появила нова опасност -  индианците посетили колонията и имало възможност да избухне война. За щастие тогавашният губернатор Уилям Брадфорд успял да доведе нещата до мирен изход и Пилигримите заживели в мир с индианците, поне докато вожда Жълтите пера живял. 
         Когато Мейфлауър се върнал настъпили благодатни дни за Пилигримите кораба донесъл провизии както и още колонисти от Англия, а с колективен труд те вече можели и сами да се изхранват. Индианците ги научили как по-успешно да сеят жито и да ловят риба, а в замяна получавали множество дребни предмети, които пилигримите носили. Малко подозирали че помагат на основателите на една от големите държави в света.

През 1620 г. малък кораб потегля от английския град Плимут към тогава още неизследваните земи в Америка. Корабът бил пълен с окъсани и измъчени хора, наречени заради многото си странствания - Пилигрими (идващо от думата „pilgrim” - странник). Пилигримите са известни с това, че били едни от първите английски колонисти, които събрали достатъчно смелост да пропътуват хиляди километри, за да се заселят на див и неизследван континент, пълен с непознати опасности.

Знаете ли, че Пилигримите въобще не са искали да отиват в Новия Свят? Единствената причина да отпътуват на Запад е било желанието им за религиозна свобода, желание да изповядват християнството, както те са смятали за правилно.

         В началото на XVII век в Англия имало религиозно разцепление в три основни християнски течения – Англиканската църква, Пуританите и Отцепниците (или Пилигримите). Първото  течение  - Англиканската църква, имало най-много поддръжници, понеже от много години, е била единствената християнска общност в Англия. Обикновените хора са учили и са предавали доктрините й на децата си, а те - от своя страна, на техните деца. Отначало Англиканската църква била част от Римокатолическата. Папата в Рим започнал да изпраща инквизитори, които изгаряли на клади всеки човек, отказващ да се подчини на католическата църква и да приеме доктрините й, без значение дали е  прост и беден селянин или богат и умен граф. След като папата отказал да даде позволение на крал Хенри VIII да се разведе, краля обявил Църквата в Англия за независима, заявявайки че папата няма повече никаква власт над неговото кралство. От тогава нататък властта над  Англиканската църква била в ръцете на монарсите. Така тиранията на папата си заминала, въпреки че имало многобройни опити Католическата църква да бъде върната на власт.  

По времето на Джеймс I (1603-1625) се появили хора, които смятали че макар официално отделена от Римокатолическата, Англиканската църква продължавала да функционира като нея. Главната им цел била да пречистят Англиканската църква от всички Римокатолически елементи, затова се нарекли Пуритани, идващо от английската дума „pure” -означаваща „чисто, пречистено”. Пуританите били предимно от по-богатите слоеве на обществото. По-късно основали Американския град Бостън, тъй като мнозина били от английски град, носещ същото име. Третата група била наречена Отцепници, защото те не искали да имат абсолютно нищо общо с Англиканската църква, затова се събирали в собствени църковни сгради. Те смятали, че всяка Църква трябва да се управлява сама, без да има някаква църковна йерархия  извън самата нея.

         Отцепниците, или както ги нарекли по-късно Пилигримите, били пръснати из цялата страна, но въпреки това били много сплотени като общество. В едно градче наречено Скруби, те имали собствена църква и никой не им пречил да се събират или да говорят каквото искат, но това  не се понравило на Джеймс I. Кралят на Англия видял потенциална заплаха в Пилигримите и започнал жестоко да ги преследва и избива. Мнозина били заловени и убити, но по-голямата част решили да се преселят в Холандия, където по-това време имало пълна религиозна свобода за всички християни. Много мъки им струвало да се преселят в Холандския град Амстердам, до който можело да се стигне най-лесно и затова всички се отправяли натам. За да стигнат, трябвало да успеят да се измъкнат от Англия, без да бъдат надушени от кралските екзекутори. В самия Амстердам, английското влияние било много силно и холандските власти ги потискали постоянно. Пилигримите не открили покоя, който търсели. Насочили се на юг, където намерили град, който описват като „прекрасно, зелено и спокойно място”.  Макар и да живеели относително мирно в Холандия, Пилигримите все пак не искали децата им да се родят и да отраснат холандци, нито пък да забравят родния си език, а да се върнат в Англия било равносилно на смърт. Тогава очите и мислите им се обърнали на запад - към Америка, за която чували, че макар да е официално владение на Англия, там кралят нямал кой знае каква власт . Повечето от Пилигримите се събрали и решили да изпратят молба до „Лондонската компания” да им даде позволение да се заселят в Америка. Макар и гонени, Пилигримите не били без приятели в Англия. Сър Едуин Сандис решил да им помогне. Чрез него те получили разрешение да се заселят на територията на „Лондонската компания”, територия, която ú била дадена още след първата експедиция на англичаните до Америка. Английските владения там били разделени по следния начин: половината територия се давала на „Лондонската компания”, а другата половина на „Плимутската компания”. Всички колонии се задължавали да плащат данък на английския крал. Изпратили и молба до крал Джеймс I, в която искали официално позволение за религиозна свобода. Джеймс отказал, но обещал да не им пречи да заминат.

Пилигримите екипирали два кораба, Мейфлауър и Спидуол и двата кораба били малки, но все пак били  годни за плаването до Америка. От Холандия те се отправили към Англия, тъй като Мейфлауър очаквал Спидуол в град Саутамптон. След като отплавали от английските брегове капитана на Спидуол се оплакал, че кораба му имал течове и не смеел да предприеме такова далечно пътуване. Затова се върнали обратно и  поправили кораба, но скоро след като отплавали, капитана повторно се оплакал от течове и затова двата кораба пак се върнали, този път в Плимут където след подробен оглед на кораба се решило, че не е годен за плаване. Напълно сигурно е, че Спидуол е бил едно малко, изгниващо корабче, но също така е сигурно, че капитанът на Спидуол не е искал да замине за Новия Свят. Всички пътници от Спидуол се прехвърлили на Мейфлауър и  кораба се напълнил с около 100 пътници и 66 души екипаж. Така най-сетне Пилигримите се отправили към Америка.  

         Малкото корабче било тласкано из океана цели два месеца, през което време голяма част от хранителните запаси привършили. Накрая мъките на Пилигримите свършили и те видели земя. Зарадвани, веднага акостирали и благодарили на Бог за това че ги е спасил от океанските опасности. Стъпили за пръв път на земя край Кейп Код. Мястото било много неплодородно и далеч на север от земите, в които трябвало да пристигнат. Затова се качили отново на Мейфлауър и отплавали на юг, но срещнали насрещни ветрове, течения и непознати островчета. Поради тази причина обърнали отново и заплавали на север, докато не намерили подходящо място в пустошта за основаване на колония. Нарекли колонията Плимут, защото така се е казвал последния английски град, в които стъпили, а и защото земята принадлежала на Плимутската компания с която се надявали да се разплатят по-късно. Преди да слязат и да започнат да строят къщи и да обработват земята, водачите се събрали и решили, че без централизирано управление ще има голяма неразбория в колонията. Затова избрали губернатор, който да има власт над всяко начинание в колонията. Първият губернатор се наричал Уилям Брадфорд. След слизането на американския бряг  настанали много трудни дни за пилигримите. В продължение на месеци те се борили с глада, защото храната която донесли била твърде недостатъчна, а заради забавянето при тръгването им вместо през лятото, те пристигнали в средата на зимата. Почти всички се разболели, с изключение на 7 човека, които се грижили за над 100 – готвили, ловували, поваляли дървета. Въпреки всички трудности, повечето преодолели зимата. С идването на пролетта, корабът Мейфлауър отплавал обратно за Англия, за да зареди провизии за колонията, но никой от Пилигримите не пожелал да се завърне в Стария свят, въпреки болестите и опасностите.

 

Пролетта донесла много храна и опасността от гладна смърт била премахната, но се появила нова опасност -  индианците. Те посетили колонията и имало възможност да избухне война. За щастие, тогавашният губернатор Уилям Брадфорд успял да доведе нещата до мирен изход и Пилигримите заживели в мир с индианците, поне докато вожда Жълтите пера бил жив.

            Не е ли удивително през колко много трудности преминали тези хора, уповавайки се единствено в Бога! Принудени да бягат от религиозната и политическа тирания в Англия, Пилигримите се сблъскали с далеч по-страшни трудности от гоненията на Джеймс I. Въпреки всичко, жаждата за свобода, се оказала по силна от примиренчеството в Англия.  Никой от тях не подозирал, че те са основателите на една от най-големите и мощни държави в света.

 

 

 

 

от Георги, 14 г.


Категории: История