3/5 (1116 гласа)

Галапагоските костенурки

Сухоземните гигантски котестенурки, обитаващи Галапагоските остови в Тихия океан, са известни като най-големите живи костенурки на земята.

Възрастните достигат тегло над 200 кг и дължина повече от 1.20м. Въпреки че не е известна с точност средната  продължителност на живота им, според учените може да достигне до над 200 години. Регистрирана е костенурка живяла 176 години. Дълголетието на тези животни се обяснява със забавения им ритъм на живот.

За кратки разстояния костенурките могат да развият скорост от около 3км/ч.

Обичат топлото време. Костенурките са защитени от враговете си с черупка от рогово покритие. Това ги прави най-тежко бронираните животни в наши дни. Когато се чувства заплашена, костенурката скрива глава и краката си под черупката и тогава повечето нападатели се отказват да я безпокоят.

Костенурките се хранят с кактуси, листа, цветове на нискостъблени растения, както с паднали от дърветата плодове и някои зеленчуци. 

Формата на черупката на костенурките напомняла на испанските изследователи на вид седло – „галапаго”.  Затова впоследствие архипелагът бил наречен на костенурките Галапагос.

Когато островите били открити, там живеели около 250,000 костенурки. Днес са останали около 15,000 според учените, като причина за това са китоловците и пиратите, които са ги убивали за храна през 18 и 19 век. Обърнати по гръб, така че да не могат да се движат, гигантските костенурки могат да оцеляват месеци без храна и вода, което ги прави добър източник на прясно месо на китоловните кораби във времена, когато не е имало възможности за замразяване на продуктите. Разредената им урина може да бъде използвана като питейна вода.

Друга причина за драстичното намаляване на гигантските галапагоски костенурки е довеждането на някои от островите на нови животински видове като например кози, които унищожават значително растителността, с която се хранят костенурките.

Днес сухоземните гигантски костенурки се считат за уязвим вид и се намират под закрила.

Изследвания показват съществуването на около 13 подвида на Сухоземната гигантска костенурка, а някои разграничават и 15 подвида. Сега са останали 11 подвидове - 5 на остров Изабела и 6 на островите Сантяго, Санта Круз, Сан Крстобал, Пинзол и Пинта.

Мъжкият екземпляр от остров Пинта, популярен като "Самотният Джордж" е последният известен представител на своя подвид и най-вероятно след него този подвид ще изчезне, макар все пак да не може напълно да се пренебрегне възможността да съществува и друг представител. Самотният Джордж е на около 70-80 години.

Най-старата известна сухоземна гигантска костенурка е Хариет (ок.1830 - юни 2006), живяла в Австралийскта зоологическаградина, Куинсланд.

 

От Ралица, 14 г.


Категории: Биология