3/5 (1172 гласа)

Дж.Вашингтон Част 2

Войната за независимост

През 1764 г. и 1765 г. англичаните въвеждат много данъци и други неща в колониите, за които се дават много пари, а реално колонистите не получават нищо. Една от реакциите на американците е бостънското чаено парти на 16-ти септември 1773 г., където в пристанището на гр. Бостън пристигат британски кораби с чай, но няколко местни младежа, преструващи се на индианци, изхвърлят в морето 340 денка с чай. Това предизвиква Войната за независимост.

На 5-ти септември, 1774г., във Филаделфия е свикан първият Континентален Конгрес. Всичките 13 колонии изпращат делегати, освен Джорджия.  На 14-ти октомври е подписана  Декларацията за правата на колониите. Тя обявява, че колониите  са зависими само от кралят на Англия, а не и от английският парламент.

Решението на конгреса е посрещнато в Англия като незначително. Някои хора да предлагат да бъде приет по-разумен начин за управление, но Джордж  III и Парламентът решават, че няма нужда от друг начин за управление и си мислили, че могат да управляват колониите, по какъвто начин те искат.

Войната за независимост започва на 19 април 1775 г., но ден преди нейното начало, британците отиват в Лексингтън за да арестуват американските патриоти Джон Ханкок и Самуел Адамс. Няколко от местните граждани, обаче, са нащрек за англичаните, забелязват британците и трима от тях, чиито имена са Пол Ревър, Уилиям Дауес и Самуел Прескът, събуждат всички хора в Лексингтън и Конкорд и накрая британците са отблъснати.

По-късно, през май вирджинецът Етан Алън събира мъже от планината Върмонт и организира опълчение, което се нарича „Зелените планински момчета”. След няколко дни те успяват да превземат форт Тикондерога.

Един месец по-късно – на 15 юни 1755г. – Джордж Вашингтон е препоръчан от Джон Адамс за главнокомандващ на Континенталната  армия. Вашингтон поема длъжността си на 3 юли.

Междувременно на 17 юни същата година колонистите смело отблъскват британците при хълм Брийд, но не  успяват да го задържат и англичаните го превземат, но на много висока цена.

Англичаните започват да наемат професионални войници от Хесен и Прусия, а на помощ на американците се притичват маркиз де Лафайет от Франция, барон фон Щойбен от Прусия, барон де Калб и полските офицери Пуласки и Косюско. Де Калб и Пуласки загиват по време на войната, докато помагат за завоюването на независимостта на САЩ.

На 17 март 1776 г. Вашингтон разполага войската си на височините Дорчестър край Бостън и с това кара английския генерал Хоу да се предаде и да се оттегли към Халифакс в  Канада.

На 4-ти юли 1776 Континенталният конгрес приема Декларацията за независимост, написана от Томас Джеферсън. Тя обявява толкова дългоочакваната независимост на американците.

На 22 август същата година Вашингтон се насочва към Ню Йорк. Той губи там, но успява да спаси голяма част от армията си.

На 25 декември 1776 Вашингтон пресича реката Делауеър и атакува хесенските войски в Трентън, които са наети от англичаните, и ги побеждава. След това побеждава и британците при Принстън.

Макар че Вашингтон губи във Филаделфия, през 1777г., тази година няма толкова много хора, които да си подават оставката от армията, защото на север, в Саратога, генерал Гейтс побеждава генерал Бъргойн и това приповдига духовете на войниците.    

Войната за независимост се води също и по море. През 1779 г. старши капитан Джон Пол Джоунс спечелва една от най-драматичните си победи срещу британците. С един сравнително малък кораб, „Боном Рийшар” той напада британската фрегата „Серапис”. В началото фрегатата води в битката и британският капитан пита Джоунс дали Боном Рийшар и екипажът му се предават. Тогава Джон Пол Джоунс отговаря, че още не е започнал да се бие. Накрая Боном Рийшар е потопен, но Джоунс превзема „Серапис” и в крайна сметка побеждава в тази битка.

На 3 септември 1783 г. в Париж Англия и Съединените щати подписват мирен договор, с който тринадесетте колонии стават независими държави.

Вашингтон подава оставката си от армията няколко месеца по-късно.

 

Теодора, 9 г.


Категории: Биографии