3.1/5 (1116 гласа)

Бостън

 

История на град Бостън, Масачузетс, САЩ

         Първият английски емигрант, който се е заселил на територията на днешен Бостън се казвал Уилям Блакстон. Той се заселил на полуостров до реката Джеймс, който местните индианци наричали Шаумут (Shawmut), сам през 1629 година. Година по-късно, Джон Уинтроп и неговите Пуритански  (Puritan идващо от английската дума “pure”, т.е. „чисто”. Пуританите смятали, че Англиканската Църква има твърде много католически практики и искали да я прочистят от смятаните от тях за грешни практики и доктрини), заселници се приземили на север в Салем, но решили, че мястото не е подходящо за заселване. Когато научил това, Блакстон, който живеел сам на полуострова Шаумут, поканил Джон Уинтроп и  Пуританите да живеят при него. Уинтроп приел и на 17-ти септември, 1630 г., след като бил задоволен от разположението и богатствата на полуострова, решил да се заселят за постоянно там. Така бил основан един от най-старите американски градове. Уинтроп и неговите Пуритани търсели религиозна свобода и искаха да основат благочестив Пуритански град. Пуританите, основали Бостън, често са обърквани с Пилигримите, които са основали Плимутската Колония десет години по-рано и също са търсели религиозна свобода. Двете групи се различават по някои религиозни практики, обаче. Колониите на Пуританите и Пилигримите не са били обедиенени до основаването на провинцията Масачузетския Залив. Повече за Пилигримите можете да прочетете тук.

                Английските заселници, които основали Бостън, първоначално го нарекли Trimountaine (Тримаунтейн), (означаващо „три планини”; може би името е било избрано заради хълмовете наоколо), но след това го преименували в чест на Бостън, Линколншайр, Англия откъдето били дошли  някои видни колонисти като Уинтроп.

        През следващите два века, Бостън се развивал в център на Пуританския живот. От рано Бостън започнал да се издига като културен и образователен център, с идването на видни теолози и държавници и основаването на първото американско училище – Бостънското Латинско Училище, както и Харвардския Университет.  Благодарение на прекрасното си пристанище, Бостън станал водещ комерсиален център на Колониите.  Между 1636 г. и 1698 г., в Бостън върлували 6 основни епидемии на едра шарка, които причиняват голям брой жертви. Въпреки това, той  бил най-големия град в Британска Северна Америка, до средата на 18-ти век.

                През 70-те години на 17-ти век, опитите на Англия да наложат по-здрав контрол над Колониите (основно чрез данъци), довели до избухването на Американската Революцията. Бостънското Чаено Парти (група колонисти, предрешени като индианци се качили на търговските кораби и започнали да хвърлят чая в морето), Бостънското Клане (инцидент в който 5 цивилни били убити от Британските войници), както и някои ранни битки, като битката при Лексингтон и Конкорд и битката при Бункър Хил  и Бостънската Обсада се провели в или около Бостън.

                По време на Бостънската Обсада, която започнала на  19 Април, 1775  и тряла 11 месеца – до 17 Март, 1776. Започнала след битката при Лексингтон и Конкорд, когато американските опълченци обградили Бостън, за да не позволят на Британския гарнизон да излезе от града. През Ноември 1775-та година, Джордж Вашингтон (Командира на Американските войски) наредил на Хенри Нокс да донесе артилерията, която американците били завлядяли след превземането на Форт Тикондирога. Нокс и неговите хора използвали шейни за да занесат над 60 тона тежка артилерия от форта до Дорчестърските височини (тази операция продължила до Февруари 1776 г.). Вашингтон наредил да се укрепят там, като така ще заплашват корабите в пристанището и биха могли да принудят Генерал Хоу (командира на британските части в Бостън) да се прададе. 5-ти март – Тъй като било още зимно времето, Американците не можели да направят окопи и затова вместо това се обрградили с дървета и всичко друго което можели да използват за целта. Казва се, че Генерал Хоу казал „Тези бунтовници успяха да направят за една нощ това което би отнело 3 месеца на армията ми!” когато видял укреплението. Британците обстрелвали 2 часа Дорчестърските височини, но не причинили никаква вреда, тъй като укреплението не било в обхвата им. Тогава британците решили да нападнат укреплението и да го превземат, но тогава се разразила буря и попречила на изпълнението на плана. Тогава те решили да се оттеглят. На 17-ти март войската се качила на 120 кораба и се оттеглили. На корабите имало и някои верни на британския крал американци. След обсадата, Бостън вече не бил нападателна цел на британците. Боевете се съсредоточили към Филаделфия, Ню Йорк  и други градове.

                След войната, някои от важните хора от Бостън спомогнали за основаването на новата държава. Тогава той също станал един от най-богатите търговски градове в света. Търгувал с ром, сол, риба, тютюн и други.

                По време на Наполеоновите Войни и Войната на 1812, търговията намаляла значително, поради различни споразумения. След тези конфликти, започнала да се възстановява, но скоро производството скоро изместило международната търговия по икономическа важност за града. Веригата малки реки около него спомагали за транспортирането на стоките и помагали на фабриките и мелниците. От средата на 19-ти век до края му, Бостън процъфтявал културно. Бил известен с това, че насърчавал и подпомагал развитието на изкуствата. А между средата на 17-ти век и края на 19-ти век, града утроил територията си, запълвайки блата, тресавища и завземайки земя от морето.

                От 1820-та година, населението на Бостън започнало да расте драстично, поради вълните емигранти от Европа – Ирландци, Германци, Френски Канадци и още много други. До 1850-та година, имало вече 35 000 Ирландци в Бостън. Италианските емигранти пък донесли католицизма с тях и днес най-голямото религиозно общество в Бостън са католиците.

 

Днес населението на самия град е около 620 хиляди,  като общия брой на жителите в метрополиса  надхвърля 4 милиона. Площа на града - 232.14 км2. Площа на метрополиса - 11,683 km2. Той е един от най-скъпите, но и същевременно е един от най-добрите за живеене град в целия свят. 

 

 

От Дариел, 13 г.


Категории: История