2.9/5 (1065 гласа)

Пиер Вире Част 1


Пиер Вире е роден през 1511 г. (точната дата не е известна) в малкото градче Орб, в кантона Вауд, на територията на днешна Швейцария. Родителите му са посветени католици. Баща му е шивач, но Пиер няма голямо желание да подхване бащиният занаят. Вместо това, от малък той търси Богa, за което по-късно казва: „Естествено съм бил отдаден на  религията, за което разбира се, тогава не знаех.” Неговият учител Марк Ромейн е последовател на Лутер и затова от малък, Пиер е под въздействието ученията на Реформацията.

Вире е много ученолюбив, затова когато завършва учението си в своето малко градче, родителите му го изпращат в College de Montaigu – Париж, където трябва да учи за духовник. Това се случва в същото време, по което и Жан Калвин (един велик реформатор) учи там. Именно в този колеж, Вире приема Протестантската вяра. Той отхвърля католицизма и напуска Париж, крепост на Римо-Католическата Църква, завръщайки се в родния си град Орб.

Едва 20 годишен, Пиер Вире е убеден от Уилям Фарел (още един човек, който помогнал много за разпространяването на Реформацията), негов приятел, да стане пастор на градската църква. Отначало, Пиер Вире не иска да приеме такъв пост, тъй като е скромен и стеснителен по природа, но в последствие Уилям Фарел успява да го склони. Вире проповядва за първи път на 6-ти Май, 1531 г.  Тълпи се събират за да чуят младият проповедник, учудени на мъдростта и красноречието на човека, който познаваха от дете. Много хора са покръстени благодарение проповядването на Вире, но най-важното покръстване за него е това на родителите му.  До следващата година, Протестантите в Орб са вече 77 души, включително и родителите му.

През следващите три години,  Пиер Вире обикаля близките села и малки градчета, за да разпространява ученията на Реформацията.  Първото градче, което посещава, съпътстван от Уилям Фарел е Грандсон. Градчето е бързо покръстено, чрез проповядването на  Реформаторите.  По-късно същата година, Пиер отива в Пайерн, село граничещо с Католическия кантон Фрибург. Там той среща изключително силна съпротива. Селото е католическо и отхвърля „новата вяра”. Вире заявява, че неговото учение не е нищо повече от Истината на Божието Слово и моли за публичен диспут, в който да се позволи на Католиците и Реформаторите да докажат ученията си чрез Писанието. Управителите на селото в крайна сметка разрешават да се състои този диспут и е уговорена дата. В нощта преди диспута, Вире се прибира в домът си, когато е нападнат из засада от монах на Пайернското Абатство. Монахът му нанася няколко удара с меча по гърба и го оставя, мислейки Вире е мъртъв. За щастие, Вире, макар и почти мъртъв, е открит от приятелите си, които се погрижват за него. Белезите от това коварно нападение така и не зарасват напълно. След време, при един диспут в Лозана, Вире заявява на своите опоненти – католиците: „Предпочитаме да говорите с нас публично, вместо да ни причаквате в полетата за да ни убиете, за което свидетелстват нашите гърбове.”

През 1534-та година, Вире отива в Женева за да помогне на Фарел да разпространява ученията на Реформацията. Жителите на Женева са враждебно настроени към учението на новите проповедници и затова живота на Пиер Вире и Уилям Фарел често е в опасност. Католическите власти в града нареждат на една жена, Антония Вакс, да отрови Фарел и Вире, както и техният придружител Фромент, като им сервира спаначна супа примесена с отрова. Фромент е извикан навън, точно когато сяда да яде, а Фарел, казвайки, че супата е твърде гъста, поисква нещо друго за ядене. Вире, който е все още немощен и блед поради нападението на монаха от Пайерн, е убеден от Антония Вакс, че ако яде от супата, ще възвърне по-бързо здравето си. Така той изяжда всичката отровна супа, след което се разболява много тежко и дълго време е близо до смъртта.  Когато жителите на Женева и по-специално привържениците на Реформацията, чуват новината за отравянето на Вире, когото те много обичат, казват: „Трябва ли да бъде открадната такава перла от Църквата? ... Горките реформатори!  Удари от меч в гърба, отрова в лицето! ... Такива са наградите за тези, които проповядват Евангелието и Истината!” Благодарение на грижите на Пернет, съпруга на един от членовете в градския съвет, Вире се оправя, но въпреки това страда от пораженията на отровата през целия си живот.

Въпреки, че всичко това е изключително неприятно за Реформаторите, подмолните действия на католиците нанасят вреда и на самите тях. След опита за отравяне на Вире, много от хората в града, гледат с подозрение и презрение към всички, които биха могли да се унижат и омърсят с подобно престъпление. Малко повече от година по-късно, на 21-ви май, 1536 г., Главният Съвет на Женева официално приема учението на Реформацията. Два месеца по-късно, Жан Калвин пристига в Женева, смятайки единствено да преспи в този град. Фарел, обаче, има други планове за младия Реформатор и заедно с Вире посещава Калвин, като го убеждава да остане и проповядва в града, който съвсем скоро е спечелен за Реформацията. Калвин скоро приема предложеното му място като проповедник. 

Точно това трио – Фарел, Калвин и Вире, е използвано от Бога за да се продължи Неговото дело във френско-говорящата част от Швейцария. Чрез тяхното проповядване, хиляди хора се обръщат към Бога. Пиер Вире, макар да е един от забравените Реформатори, има огромен принос за обръщането на Женева от католицизъма към протестантство. Неговият благ и скромен характер го превръщат в любимия проповедник на Женева.

 

В част втора, ще ви разкажа за ролята на Пиер Вире при затвърждаването на Реформацията в Женева и за работата и служението му в Лозана.

 

Дариел, 13 г.

 




Категории: Биографии