2.8/5 (1124 гласа)

Луи Пастьор

Колкото повече изследвам природата, толкова повече се смайвам от нейния Творец.”

Луи Пастьор

 

Луи Пастьор е роден на 27 декември 1822 година в Дол, Франция и израснал в близкия град Арбоа.

Баща му, Жан Жозеф Пастьор е бил кожар. Той бил много трудолюбив и учил децата си да вършат работата си добре. Често купувал книги и граматики, за да се образова. Приятелите на семейството били „хора, достойни за почит и уважение, с превъзходство на ума или на сърцето“.

 

 

В основното училище, Луи не бил изключителен ученик, предпочитал риболова и рисуването. По портретите на Луи можело да се предложи, че той ще стане добър художник. Баща му, обаче, не смятал, че сина му ще стане художник, тъй като Луи Пастьор показвал все по-голямо влечение към химията и други научни области.

Жан Жозеф Пастьор
(портрет нарисуван от петнадесетгодишния Луи Пастьор)

Желанието на Жан Жозеф било сина му да стане преподавател в колежа в Арбоа, но директора на този колеж му казал, че Луи може да се справи още по-добре и му препоръчал да отиде да учи в престижният университет Ecole Normale Superieure в Париж. Луи Пастьор завършва този университет през 1846 година с научно звание доцент по физика и защитава там двете си докторски тези – по химия и по физика.

През 1849 година Пастьор се оженва за Мари Лоран и те имат пет деца – един син и четири дъщери.

Той се занимавал с кристалография, ферментация, микробиология, заразни болести и ваксинация.

През 1860 г. Парижката академия на науките обявява конкурс за решаване на въпроса за самозараждането. Луи Пастьор доказва, че ферментацията на хранителни течности е причинена от микроорганизми във въздуха.

Той използвал 20 колби като тази на картинката, пълни с хранителна течност. Поставял ги на различна височина и отварял леко края на тънката тръбичка. Колкото на по-висока височина извършвал експеримента, толкова по-малко течности се разваляли, тъй като имало по-малко микроорганизми във въздуха. Ако до хранителната течност не достигал въздух, тя не се разваляла. И до днес има останали неразвалени течности от тези опити.

По думите на Пастьор: "Никога повече учението за спонтанното зараждане няма да се възстанови след смъртоносния удар на този прост експеримент“.

 

През 1879 година Пастьор започва да се занимава с разработването на ваксини против смъртоносни болести при хората (бяс) и животните (птича холера и антракс при овцете и добитъка).

След като успява да създаде ваксина против антракс, той пише доклад заради който известния ветеринар Росиньол го предизвиква да направи публичен тест. Пастьор приема. Тестът се провежда във фермата Пуи льо Фор близо до Париж. Ваксинирани са 25 овце, а 25 не са. След около две седмици на всички 50 овце се инжектира смъртоносна доза антракс. Ваксинираните овце остават здрави, а останалите умират.

Poulefort.JPG (11628 bytes)

Ваксиниране на овцете във фермата Пуи льо Фор

Ваксината против антракс има голям икономически ефект.

След това Луи Пастьор се заема да разработи ваксина против бяс. След пет-годишни усилия на 6 юли 1885 г. той за първи път прилага имунизация на 9-годишният Жозеф Майстер, ухапан от бясно куче. Успехът на ваксината е огромен. От цял свят я търсят или ухапани от бесни животни хора идват да се имунизират при Пастьор.

Това, което харесвам в Луи Пастьор е че е бил много трудолюбив и е правил много добри неща за хората.


“Повърхностните занимания с наука ще те отведат далеч от Бога,
а задълбочените научни изследвания ще те доведат при Него.”

Луи Пастьор

 

 

Боби, 9 г.


Категории: Биографии