2.9/5 (1054 гласа)

Йохан Себастиан Бах

 

Йохан Себастиан Бах е немски композитор клавирен майстор, признат за един от най-великите гении в световната музикална история. Представител е на немската музикална школа и музикалното изкуство в периода и стила Барок. До днес са оцелели и каталогизирани над хиляда Бахови произведения, а друга, навярно по-малка, част е изгубена. Приживе е почитан най-вече като виртуозен изпълнител на орган и клавесин. В творчеството му са представени всички значими тогавашни жанрове, освен операта, и е признат майстор на полифонията. След смъртта на Бах, музиката му бързо излиза от мода и се изпълнява все по-рядко, но през 19-ти век  интересът към нея се засилва, благодарение на някои ентусиасти, най-известен сред които днес е Феликс Менделсон Бартолди. Творчеството на Бах оказва силно влияние върху музиката на поколения композитори и изпълнители след него, включително и през 20-ти век. Педагогическите произведения на Бах се използват по предназначение и до ден днешен.

Ранни години (1685-1703)

Йохан Себастиан Бах е най-малкото дете в семейството на музиканта Амброзиуст Бах и Мария Елизабета Ламерхирт, осмо по реда на раждане, но шестото, което успяло да порасне, тъй като 3 от децата им умират малки. Баща му е изпълнител на цигулка и клавесин, както и органист в църквата Св. Георги в Айзенах. Родът на Бах става известен с музикалните си таланти още през първата половина на 17-ти век. За родоначалник на рода се счита хлебарят Файт Бах, който живее в Тюрингия. Много от дедите на Йохан Себастиан са професионални музиканти. През този период Църквата, местните власти и аристокрацията поддържат музикантите, особено в Тюрингия и Саксония. Бащата на Бах живее и работи отначало в Ерфурт, а по-късно в Айзенах, като придворен и градски музикант. По това време в града живеят около 6000 жители. Работата на Йохан Амброзиус включва организирането на светски концерти и изпълняването на църковна музика. Когато през 1694 г. Йохан Себастиан навършва 9 години, умира майка му, а осем месеца по-късно — баща му, който малко преди това се жени отново. По-големият брат, Йохан Кристоф, който работи като органист в съседния град Ордруф, взима момчето при себе си. Йохан Себастиан постъпва в гимназия, а брат му го обучава да свири на орган и клавир. Йохан Себастиан обича много музиката и не пропуска възможност да свири или да изучава нови произведения. Известен е следният разказ, илюстриращ страстта на Бах към музиката: Йохан Кристоф пази в шкафа си тетрадка с ноти на известни по това време композитори, като Фробергер, Керл, Пахелбел, но въпреки молбите на Йохан Себастиан, той не му дава да я разгледа. Младият Бах успява веднъж да извади от заключения шкаф тетрадката и в продължение на половин година на лунна светлина преписвал нотите. Когато работата е приключена, по-големият брат намира копието и го отнема.

Докато учи в Ордруф под ръководството на брат си, Бах се запознава с творчеството на съвременните му южнонемски композитори — Йохан Пахелбел, Фробергер и други. Вероятно се запознава също и с трудовете на композиторите от Северна Германия и Франция.

На 15-годишна възраст, поради хубавия си сопранов глас, Бах се премества в Люнеберг, където в периода 1700—1703 г. учи в певческата школа „Св. Михаил“. Задържат го и след като загубва гласа си, тъй като могат да го използват и като цигулар. През този период той получава възможността да се запознае с творбите на много големи майстори на епохата, поради богатата музикална библиотека там. По това време той посещава Хамбург — най-големия град в Германия, кактои Целе (където на особена почит е френската музика) и Любек, където има възможност да се запознае с творчеството на тогавашни знаменити музиканти. В Любек Бах слуша произведения на прочутият композитор Йохан Райнкер, а вероятно разглежда и операта. По това време Бах пише и първите си произведения за орган и клавир. Освен хоровото пеене а капела, Бах вероятно се обучава да свири на тримануален орган, клавесин цигулка и виола. Тук получава и първите си знания по богословие, латински,история,география и физика, а вероятно започва да изучава и френски и италиански език. В школата Бах има възможност да общува със синовете на известни северно-немски аристократи и известни органисти, сред които Георги Бьом  в Люнебург и Йохан Райнкен и Николаус Брунс в Хамбург. През този период Бах разширява познанията си за съвременните композитори, сред които знаменитият и като органист Дитрих Буксетехуде, когото той много уважава.

Същност и характер

Всички налични данни сочат, че в обикновения живот Бах е приветлив и скромен човек. Въпреки това не могат да бъдат пренебрегнати раздразнителността му или това, че понякога късно се сеща за своето право и прави от някоя дреболия голяма история. Баховата справедливост, безпристрастност и обективност са известни. Така например, когато някоя енория плаща твърде малко за строеж на някой орган, Бах се застъпва да се доплати на майстора. Или когато трябва да оцени майсторството на други, дори когато не е в добри отношения с тях, той го прави почтено. Бах винаги запазва достойнството си, дори когато се обръща с молби до крале, въпреки почтителният тон, характерен за епохата.

На въпроса, как се стига толкова далеч в изкуството, Бах отговаря: „Трябваше да бъда прилежен; който е така прилежен, ще може да стигне също така далеч“.

Бах изпитва истинско уважение към великите си съвременници. Той така и не успява да се срещне с Хендел при нито едно от завръщанията му в Германия, но цял живот съжалява, че не го познава. Той преписва негови кантати, на Телеман, както и на множество негови съвременници и по-стари автори. В това личи респектът на Бах към другите композитори, чието творчество изключително много цени.

Във финансовите въпроси Бах е педантичен и пестелив. Той е прям в паричните въпроси, но това е разбираемо с оглед на многочисленото му семейство. В това отношение му помага и съпругата му, която също не позволява прахосничеството. Тази черта на Бах явно не е съвсем непозната, поради което дори му навлича веднъж клеветата, че е корумпиран при приема на кандидати в интерната. В писмото си до Ердерман от 1729г. той не може да скрие яда си, че нея година жителите на Лайпциг не щат да мрат, поради което той губи близо 100 талера от погребална такса. В същото време той е изключително гостоприемен.

Бах се бори за бюргерското си съществуване, но не и за всеобщото признаване на изкуството си. Той намира за естествено само признанието, което светът му отдава като майстор на органа и клавесина. Той дори и не очаква признание за непреходността на творчеството си — в него той просто изразява това, което вълнува душата му. Бах не прави нищо за популяризиране и запазване на своите кантати и пасиони. Не е негова заслугата, че те са стигнали до нас. Но именно това прави творчеството му безподобно и изпълнено с възвишеност, тъй като то не е създадено от стремеж тогавашният вкус да го признае. Самият Бах не осъзнава величието и превъзходството на творбите си. Той най-вероятно не е можел и да мечтае или предполага, че в бъдеще ще стане символ на музиката на своята епоха.

Когато Бах твори, той не размишлява дали хористите ще могат да изпълнят творбите му или дали хората в църквата биха го разбрали. Неговото верую е дълбоко религиозно — той твори за прослава на Бог. Нерядко украсява собственоръчно композициите си със „Само Господу слава (Soli Deo Gloria)“ или „Исусе, помогни (Jesu Juva)“.

 

Ралица, 14 г.


Категории: Биографии