2.8/5 (1151 гласа)

Велики моменти в Българската история - Част 1

 

 

В началото на тази поредица, разбира се, ще опиша накратко основаването на Българската държава и обстоятелствата, съпътстващи това събитие.

 

Българите

Редно е да започна с няколко думи за произхода на българите, защото както се знае, все трябва да се започне от някъде, а това е най-подходящото. Ако бях професор, най-вероятно щях да започна с подробни обяснения за подразделенията, етническите групи и племената от които произлизат българите, но тъй като не съм, ще се огранича с това да цитирам Анонимният римски хронограф от 354-та година, където е записано дословно – „Зиези, син на Сем, син на Ной от когото произлизат българите.” В това историческо съчинение, етнонима българи се споменава за първи път. Разбира се, могат да се споменат и други изследвания свързани с произхода на българите, но аз съм само на четиринайсет и смятам да съм по-подробен след година-две. Тук е мястото да отбележа, че част от българите са участвали и в походите на Атила хуна, наричан още от западният свят „бич божии”. Ето и още един интересен факт: в „Именник на българските ханове”  (първото българско историческо съчинение, което се е запазило до днес) се твърди, че Атила произхожда от рода Дуло, същият род, от който произхожда хан Аспарух –   основателя на Дунавска България.

Толкова за произхода на българите. Нека сега цитирам „Стратегикон (византийски ръкопис от началото на VII век) за да ви кажа нещо, за военното изкуство на българите, което е било изключително важно, защото войната е била поминък и средство за преживяване в ранното средновековие. „Скитските племена имат, така да се каже, един начин на живот и строй. У тях има многовластие и живеят безгрижно. Обаче само племната на турките и аварите се грижат за военен строй и в сравнение с другите скитски племена предприемат по-тежки редови сражения. Наистина племето на турките е многочислено и свободолюбиво, не познава превратност и труднноста на много работи и не е обучено в нищо друго, освен да се бие храбро с неприятелите. Обаче племето на аварите е по-коварно и по-лукаво и извънредно опитно срещу неприятеля. Прочее тия племена, управляват еднолично и владени не с любов, но със страх, храбро понасят трудности и мъките. Те издържат на жега и на мраз, освен това и на недостиг на необходими неща. Те са неуседнали, любопитни и потайни, притворни и неверни. Обладани от алчност за пари. Те пренебрегват клетвата, не спазват договорите и не се задоволяват с дарове, но преди още да са взели дара, те замислят нападение и се отмятат от уговореното. Ловко издебват сгодни случаи и незабавно ги използват.” Нека поясня, че автора под „скити” има предвид всички номадски племена, а българите нарича „турки”. Горният текст ни показва, че българите са се ползвали с повече уважение от аварите и други племена, заради това, че са били по-честни в бой и по-искрени  във дипломатическите си отношения. Когато автора споменава, че българите не знаели „трудността на много работи”, най-вероятно иска да каже, че не са били затънали в интриги и дипломатически проблеми, както византийците, при все, че може да има предвид и много други неща.

Тренирани за война, българите понасяли трудностите на военните походи изключително добре. Автора на „Стратегикон осъжда племената, за които пише в съчинението си, защото били ”алчни за пари” и нарушители на „уговореното”, въпреки, че това е било нещо напълно обичайно за тогавашното време, включително и за самите византийци.

Относно бита и управлението на българите, „Стратегикон не ни казва много, освен това, че те са били управлявани  еднолично от хан и били „владени не с любов, но със страх. Основна храна на българите са били  млякото от кобила и месото. Мъжете имали право да имат по няколко жени – така наречената полигамия.

 

Дунавска България

 

Нека цитирам, византийския хронист Теофан Изповедник. „ През годините на Константин (IV Погонат), който управлявал на Запад, Корбат (Кубрат) господарят на казаната България” (става въпрос за т.нар. Стара Велика България) „ и на котрагите, завършил живота си. Той оставил петима синове и им завещал по нинакъв начин да не се отделят един от друг, за да владеят навсякъде и да не робуват на друг народ ...” Теофан описва още, че петимата синове не послушали бащината заръка и се разделили. Първият син, останал в земите на баща си и бил покорен от хазарите. Вторият син, се заселил отвъд река Танаис, но държавата му не просъществувала дълго. Четвъртият от братята, се заселил северно от река Дунав и по-късно станал васал на аварите. Петият пък стигнал чак до Италия и там станал подвластен на „христианските господари”. Третият син, Аспарух, завзел областта на север от река Дунав, наричана Оглос. Патриарх Никифор пише: „Константин, след като узнал, че заселилият се при Истър народ напада близките области на ромейската държава, се заел да го унищожи, прекарал тежко въоръжени войски в тракийската земя, въоръжил също и флота и се отправил против този народ, за да се отбранява. Българите, щом видели множеството конници и кораби, уплашили се от този ненадеен поход, избягали в своите укрепления и там останали четири дни. Понеже ромеите не успяли да завържат сражение с тях поради непроходимостта на мястото, българите се съвзели и станали по смели. Императорът пък, обзет от подгара и страдащ силно, отплавал за град Месембрия, за да се лекува, след като заповядал на военачалниците и на войските да обсаждат укреплението и да предприемат действия, колкото за отблъскване на тоя народ. Обаче се разпръснала някаква мълва, която съобщавала, че императорът бяга. Ромеите, обезпокоени от нея, побягнали бързо, без никой да ги преследва. Българите, като видели това, започнали да ги преследват стремително и колкото войници улавяли, убивали ги, а мнозина ранявали.”

След битката при Оглоса, българите навлезли дълбоко в територията на Византия, като достигнали Одесос (днешният град Варна), където се установили, защото мястото било естествено защитено. Използвайки Одесос за база, българите започнали да нападат други ромейски селища в околността. Завзели изключително лесно стратегическото Шуменско плато и Рижкият проход, както и множество села и градове. Освен това, аспаруховите българи, покорили някои измежду славянските племена и по-точно т.нар. Седем племена. Преселили и няколко северски племена от родните им места, като ги разпръснали из цялата новозавоювана територия. След тези събития, император Константин IV Погонат бил принуден да предложи мирен договор, който бил приет от българите. Договорът бил подписан през 681 г., която се приема за начало на Дуанвска България и Първото Българско Царство.

Според договорът, византийците се задължавали да плащат годишен данък на българите, което било нечувано и унизително за Византия.  „Господарят” на света, на кого всички народи се кланят, да плаща на един „ . . . новопоявил се мръсен и нечист народ.” – според Теофан. Някои исторически документи твърдят, че мирният договор бил сключен поради необходимост, заради вътрешни църковни раздори в империята на Константин IV и проблеми с арабите. Не знам това така ли е или не, но дори да е така, това не омаловажава победите на българите. Единственото,   което мога да твърдя със сигурност  е, че мирният договор е бил сключен и всички византийски историци го наричат срамен за империята.

 След договорът от 681 година се установил мир между Византия и България, чак до смъртта на хан Аспарух, че и няколко години по-късно,  до момента в който император Юстиниан нападнал българите, но за това ще ви разкажа в следващата статия от тази поредица.

 

За финал:

 

Хан Аспарух загинал в битка с хазарите, около 700 година и бил наследен  на престола от сина си Тервел.

Един интересен факт е, че българите донесли във Византия и някои нови и невиждани технологии, като конното седло за езда, например. Дотогава,  византийските конници яздели конете само с покривало от плат. Представям си, колко удобно са се почувствали, сядайки в българското „столче” за конна езда. Седлото е много удобно и позволява на конника свободно и безопасно боравене с оръжията използвани в битка. Заради този факт, както и заради леката бойна екипировка, българската конна войска е била изключително успешна в битка.

Също така, българите започнали да строят крепостите си от монолитен камък, а не предимно от тухли, каквито използвали византийците при строежа на техните крепости.

Завършвам този разказ с надеждата, че съм представил, макар и кратко, един от забележителните моменти в Българската история – основаването на българската държава. България е единствената държава в Европа, която не е променяла името си от момента на основаването си до наши дни. Така, повече от 1300 години на земята в която живея и аз, са се раждали, живели и умирали хора, които са се наричали Българи.

 

 

Георги, 14 г.


Категории: История