3/5 (1001 гласа)

Пиер Вире Част 2

          В предишната ми статия ви разказах за първите години на служението на Пиер Вире, през които той е проповядвал в различни малки градчета и селца, като накрая отива да проповядва и в Женева. Там заедно с Калвин и Фарел въпреки множеството трудности те успяват да превърнат Женева в крепост на Реформацията.

 

          След като Пиер Вире успява да убеди Жан Калвин да продължи да проповядва в Женева, той тръгва да разпространява ученията на Реформацията другаде. Към края на февруари, 1536 г., той отива в Лузана,  която наскоро попада под властта на кантона Берн. Добре е да се отбележи, че по това време има война между кантона Берн и Савоя,  в която армията на Берн превзема кантона Вауд, тогава част от Савоя, а Лузана е столицата на Вауд. Този град ще бъде много ценен за Реформацията, но католицизма е силно утвърден там и работата на Вире е изпълнена с много трудности.  Той, обаче, иска да разпространява само Святата Истина на Библията, затова казва, че е съгласен да бъде наказан най-жестоко ако някой монах или свещеник може да му дакаже, че проповядва нещо което е в противоречие с Библията. Разбира се, изисква и противниците му да се обосновават и да защитават мнението си с Библията.  

            В Лузана, през 1537-ма година, Пиер Вире основава Реформирана Академия в катедралата на града. Един от видните теолози, които преподават в академията, е Теодор Беза, човека който наследява длъжността на Жан Калвин в Женева по-късно. В тази академия се обучават хората които пишат Хайделбергския Катехизис от 1562 г., автора на Белгийската Изповед на Вярата и много други теолози и реформатори. Тази академия спомага изключително много за разпространяването на Реформацията във френско-говорящите области в Европа и в нея непрекъснато прииждат бивши монаси и свещеници, желаещи да чуят истината и да я разпространяват.

            На 6-ти октомври, 1538 г., само година след основаването на академията, Пиер Вире се жени за Елизабет Туртаз. Само два месеца по-късно, Калвин е изгонен от Женева и Вире е повикан отново там. Той започва да изгражда наново разрушеното,  като постоянно настоява пред Градския Съвет на Женева да повика обратно Жан Калвин. Със своя благ характер, той успява да се справи с двете си задачи. Една година по-късно Жан Калвин е повикан обратно. Той, разбира се, не желае да се връща там, но Вире продължава да настоява и да го моли да се върне. Накрая, Калвин се съгласява и се завръща във вече много по-различната Женева. Вире се надява, че ще може да се върне в Лузана,  но се налага да остане да помага на Калвин, тъй като самият Калвин твърди, че ако Вире замине в Лузана, църквата на Женева ще да западне отново. Няколко месеца по-късно, след като свършва работата си в Женева,  Пиер Вире се завръща в Лузана. Църквата е в такова окаяно състояние, че в едно от писмата си към Калвин, той казва „дойдох, видях, и бях втрещен”.  Той се захваща с тази нова задача – да възстанови църквата в Лузана. През март 1546 г., още една беда сполетява Вире – жена му Елизабет се разболява и умира. Тъгата на Вире е толкова силна, че приятелите му си казват "няма да се възстанови..." и скоро плъзва слуха, че се е оттегля в родния си град Орб за да чака края си. Цяла Женева скача на крака когато този слух достига и до тях. Но на същия ден в който стига до тях този слух, Калвин получава писмо от Пиер Вире, в което той опровергава слуха. Въпреки, че е успокоен от това, Калвин е разтревожен за приятеля си и затова му предлага да дойде в Женева, но Вире решава да продължи работата си в Лузана. Калвин, обаче, не се отказва и му пише отново, като този път дори му изпраща и кон, за да не се умори от пътя. Този път, толкова настойчиво притискан от Калвин, Вире приема и напуска Лузана за кратко. В Женева, той често е използван от Калвин за да помирява спорещи и да омиротворява населението. По-късно през 1546 г., Вире се жени за Себастиене де ла Харпе.

            През януари 1559, бил проведен диспут между реформаторите и Бернските власти относно църковната дисциплина и Господната Трапеза. Спорът завършил с изгонването на Вире и много други от Лузана. Повечето ученици и професори от Академията в Лузана отишли с Вире в Женева, където по-късно Калвин основал Женевската Академия и те продължили делото си там. Радостта на гражданите на Женева от завръщането на Вире в Женева след „даването му назаем” на Лузана за двадесет и две години била неописуема. Градският Съвет обявил, че Вире, „в ролята си на проповедник, ще получава 400 флоренции и две бъчви вино на година”. Вире бил назначен да проповядва в църквата „St. Germain”, но многобройната тълпа така се натискала да слуша неговите проповеди,  че се наложило да се потърси друго място, в което да може да се поберат желаещите да чуят проповедите.

            Служението на Вире в Женева е кратко, обаче, тъй като заболява тежко.  През април 1561 г., той е много зле и дори пише завещанието си, мислейки, че идва краят на живота му. През лятото, обаче, здравето му се пооправя, но лекарите го посъветват да отиде в топлата южна Франция за зимните месеци. Той ги послушва и през септември напуснка Женева. Когато влиза във Франция,  във всеки град през който мине, хората се тълпят за да го чуят. Освен това постоянно получава покани да ходи и да проповядва в градове като Орлеан, Авиньон, Монпелие и други. Успехът му във Франция е огромен, но не липсват и трудности, разбира се. През март 1563 г., кралят забранява на чужденци да проповядват във Франция. Въпреки този закон, Вире остава да проповядва, тъй като самите католици настояват да остане. Две години по-късно, обаче, един Йезуит дава всичко от себе си за да накара властите да изгонят Вире от Франция и накрая постига целта си. Вире е принуден да избяга в Ориндж, който по това време е под властта на Вилхелм Насауски, но дори и там враговете му продължават да го преследват и към края на годината трябва отново да бяга. Отива в Беарн, където е назначен за суперинтендант на църквата там.

            През 1568 г., избухва третата френска гражданска война, Вире е пленен заедно с още единадесет реформисти и са затворени в замъка Чабаней. Повечето от проповедниците са екзекутирани, но католиците пощадяват Пиер Вире „основно заради позитивната репутация която има дори сред враговете си”. Малко по-късно е освободен и се завръща в Беарн.

            Само две години по-късно, през април 1571 г., след дълъг, изпълнен с трудности, но изключително ползотворен живот Пиер Вире умира близо до Ортез, на 60 годишна възраст. 

 

 

 

 

От Дариел, 13 г.


Категории: Биографии