2.9/5 (1151 гласа)

Велики моменти в българската история - Част 2

 

        В тази статия, ще Ви запозная накратко с управлението на хан Тервел, наследника на Аспарух.

 

        В „Именник на Българските Ханове”, четем относно хан Тервел следното:

        „Тервел 21 години. Родът му Дуло. А властта му  е дадена (в годината на) овена–текучитем, (месец) девети – твирем.”

        Върху основата на този текст се смята, че Тервел е син на хан Аспарух, понеже е от същия род - Дуло. Властта при българите се предава наследствено от баща на син. Приема се, че хан Тервел се възкачва на престола през 701 г., но има много спорове по този въпрос, който не смятам да разглеждам тук.  Тервел се изявява като много умел политик и военачалник, поради които му умения България се разраства териториялно и е в разцвет по време на управлението му. Смята се, че Мадарския конник, ( отдолу може да видете снимка)

 

Мадарския конник представлява изсечена в скалата картина изобразяваща конник пред който се рее орел, скочило куче следващо конника, а под краката на коня има лъв пронизан от копие. Барелефа олицетворява мощта на Първото Българско Царство.

 

изобразява хан Тервел, защото най-ранния от трите надписа, които са изсечени под конника, гласи:

        „ ....на българите ......и дошъл при Тервел. На носоотрязания император не повярваха моите чичовци в Солунско и си отидоха в кисиниите си (селищата си).............негов един ............чрез договор вождът Тервел даде на императора ..........5 хиляди .........императорът заедно с мене победи добре.”

        От който текст, може да се заключи, че надписа се отнася за Тервел.                            

        Съвсем скоро след възкачването на хан Тервел на българския престол, във Византия се разиграват събития, от голяма важност за Българската държава - императорът Юстиниан II бива свален от управление и изпратен в заточение в гр. Херсон, Кримския полуостров. В скоро време  Юстиниан бяга оттам и търси помощ от „Тервел, господаря на България”, но най–добре ще е да цитирам текст из „Хронографията” на Теофан Изповедника.

        „(Юстиниан) ибягал тайно от Фангория и пристигнал в Томи -(Констанца – дн. Румъния- бел. а.). Той се измъкнал невредим от бурята и навлязал в река Дунав. След като изпратил Стефан при Тервел, господаря на България (с молба)да му даде помощ, за да завладее царството на прадедите си, обещал да му даде премного дарове и собствената си дъщеря за жена. А този обещал с клетва да му се подчинява във всичко и да му помага, приел го с  голяма чест и вдигнал цялата нему подчинена войска от българи и славяни. И през следващата година, като се въоражили, стигнали при столицата (705 г.).

        През тази година (708) Юстиниан, след като стигнал до столицата, разположил се заедно с Тервел и неговите българи на стан при Харсийската врата и до Влахерните. В продължение на три дни се опитвали да влязат в разговор с хората, които се намирали в града . Но онези ги обиждали и не искали да чуят и дума. Юстиниан влязал без борба през водопроводите с неколцина свои сънародници и предизвиквайки смут с появяването си, превзел града и след малко се настанил в двореца на Влахерните.”

         Юстиниан II се отблагодарил на хан Тервел, както бил обещал, одарил областта Загоре, която била от изключително стратегическо значение за българите, понеже препречвала най-късите пътища до българската столица. Също така тази област имала и голямо икономическо значение, понеже отваряла морски излаз на българите чрез Черно море. Хан Тервел бил удостоен също така и с титлата „кесар”, която тогава била втора по значение след императорската, но това била много често срещана практика сред византийците, с цел да осигурят доверието или подкрепат на даден владетел. Интересен факт е, че титлата кесар се дава само и единствено на християнин, от което заключваме, че хан Тервел е бил християнин. Освен тази титла, открити са и печати с образа на хан Тервел  обграден с християнски символи, което потвърждава теорията, че той е бил християнин 150 години преди Княз Борис да покръсти българите.

        Съюзът между двете държави траял само три години и през 708 г. Юстиниан нарушил мира. Тук пак ще се позова на  Теофан Изповедника и неговата   „Хронографията”, източник, който е най-подробен, що се отнася до събитията, за които пиша.

 

        „През тази година Юстиниан нарушил мира между ромеите и българите, прехвърлил конните отряди в Тракия и като въоражил флота, потеглил срещу българите и Тервел. И като пристигнал в Анхиало, накарал флота да пусне котва пред крепостта, а на конните отряди заповядал да се разположат на стан непредпазливо и без всякакво опасение в намиращите се по-горе полета. А когато войската се разпръснала като овце по поляната, за да събират фураж, съгледвачите на българите видели от планините глупавите разпоредби на ромеите. И като се струпали, неочаквано се нахвърлили върху ромейското стадо, като взели много пленници, коне и оръжия освен убитите. А Юстиниан избягал в крепостта с оцелелите и за три дни затворил вратата. И като видял настойчивостта на българите, той пръв прерязал жилите на коня си и заповядал всички да направят същото. След това поставил трофеи на стените, качил се през нощта на корабите, отплувал тайно и пристигнал в столицата със срам (708 г.) .

        Договорът (през 716 г.) очертавал границите от Милеона в Тракия; (определял да се дадат) одежди и червени кожи на стойност 30 литра злато; освен това бегълците от едната и другата страна да бъдат връщани взаимно дори ако се случи да заговорничат срещу властите; търгуващите в двете страни да бъдат снабдявани с грамоти и печати, а на тези, които нямат печати да им се отнема това, което имат, и да се внесе в държавното съкровище.

         С договора от 716 г. между България и Византия настъпва мир, който продължава до 755 г. Този договор е уникален не само с това, че могъщата Византия за пореден път е принудена да плаща данък на българите, но и с това, че в този договор за пръв път в историята се договарят икономически взаимотношения.

Събитието с което управлението на хан Тервел става най-известно е участието му в арабо-византийския конфликт от 717-718 г.  Тервел се отзовава на призива за помощ от страна на ромейския василевс и спазва коректно договорните  си взаимоотношения с Империята.

        През 717 г. огромна арабска армия наброяваща около 200 000 души и 2500 кораба предвождана от Малсама (брата на арабския халиф) обсажда Константинопол по суша и море. В началото на военните действия българите разгромяват четири хиляден арабски отряд командван лично от Маслама, който след поражението успява да избяга. По заповед на Маслама двата противоположни морски бряга се свързват с два големи вала, които биват пазени от 20 000-на армия и така Малсама осигурява тила на арабите. 20 000-та армия е разгромена от българските войски. След този разгром арабите се оттеглили в лагера си. Тук ще цитирам Михаил Сирийски, византийски летописец:

         „...Арабите били нападани по суша и от жителите на града, и от българите, а в морето — от ромейските кораби, а от другата страна на морето [на малоазийския бряг] — от ромейската предна линия. Българите нападали арабите и ги посичали; тези последните се боели повече от българите, отколкото от ромеите. Отвън арабите били притеснени от по-голяма беда, отколкото ромеите отвътре. Дошла зимата, а арабите се боели да се оттеглят; първо — от техния цар, второ — от морето и трето — от българите. Вихърът на смъртта ги грабнал. Маслама ги излъгал, казвайки, че скоро ще пристигнат подкрепления от техния цар. Ромеите били обсадени, но арабите не били по-добре от тях. Гладът ги притискал толкова много, че те изяждали труповете на мъртъвците и собствените си нечистотии. Те били принудени да се унищожават един другиго, за да се хранят. Една крина жито струвала десет денарии. Те търсели малки камъчета, с които да утолят глада си. Изяли и отпадъците от корабите си.“ 

        От горния цитат можете да си представите, колко непоносимо е било за арабите да стоят в тази тежка обсада. Затова през пролетта на 718 г. те решили да нападнат българите с надежда да пробият обсадата.   Последвала епична битка пред стените на Константинопол, която е отразено в много византийски, западни и източни източници, които макар да се различават в дребни детайли са единодушни за това, че през 718 г. арабите претърпяват нечувано до тогава поражение от българите.

        Според източника „Химн Акатист“ арабите дават 20 000 жертви, според Алберик - 32 000, съгласно Теофан Изповедник са 22 000, а според хрониката на белгийския монах Зигеберт „българите избили 30 000 сарацини”. Независимо от това, колко точно са загубите на арабите, остава непроменим факта, че българският владетел и неговата войска е пречупила духа на арабите за столетия напред. Това е една от най-славните битки през средновековието и победители в нея са българите.

        Хан Тервел умира от естествена смърт след 21 години управление и след като успява да предпази България от всичките й тогавашни врагове, както и да обогати страната, чрез икономически договори и завоевания. Неговото управление е едно от най-успешните в историята на страната ни.

        Тервел е наречен от западните хронисти „Спасителя на Европа” заради победата му над арабите, която победа прочува името на българите, считани до тогава за варвари. От най-високите тронове на императорите и кралете в „цивилизованите” страни, до най-мрачните кътчета на Европа, достига вестта за славната българска победа.

        Завършвам тази статия с малко чувство за вина, за това, че не успях да представя по-подробно един толкова велик момент от нашата история – управлението на хан Тервел. Вярвам, все пак, че и това е достатъчно за да ни накара да се почувстваме горди, че се наричаме българи.

 

Георги 14 г.


Категории: История